Дело C-220/05: Auroux и др., Съдебно решение от 18 януари 2007 г.

1) Представлява ли обществена поръчка за строителство по смисъла на разпоредбите на член 1 от директивата […] договор, с който един възлагащ орган поверява на друг възлагащ орган извършването с общественополезна цел на благоустройствена дейност, в рамките на която вторият възлагащ орган прехвърля на първия строителните обекти, предназначени да му служат, и с изтичането на срока на договора първият възлагащ орган придобива автоматично собствеността върху онези от останалите терени и строителни обекти, които не са прехвърлени на трети лица?

2) При положителен отговор на първия въпрос, следва ли с оглед на преценката на горепосочения праг от 5 000 000 [СПТ], установен в член 6 от същата директива, да се взима предвид само цената, платена за прехвърлянето на предоставените на възлагащия орган строителни обекти, или сумата на тази цена и на предоставеното финансовото участие, дори ако то е само отчасти свързано с изграждането на строителните обекти, или, накрая, общата стойност на строителните работи като непрехвърлените имуществени блага, които с изтичане на срока на договора автоматично стават собственост на първия възлагащ орган, като той впоследствие продължава изпълнението на текущите договори и поема задълженията, договорени от втория възлагащ орган?

3) При положителен отговор на първите два въпроса, освободен ли е първият възлагащ орган при сключването на подобен договор от задължението да спазва предвидените в същата директива процедури за възлагане на обществени поръчки, на основание че този договор може да се сключи само с определени юридически лица и че същите процедури ще се прилагат от втория възлагащ орган при възлагането на неговите поръчки за строителство?