Дело C-297/07: Bourquain, Заключение от 8 април 2008 г.

Текст

... bis in idem“ — Приложно поле — Задочно осъждане за едно и също деяние — Понятие за окончателно осъждане — Процесуални правила на националното право — Понятие за санкция, която вече не може да бъде изпълнена“

I — Въведение

1. През последните пет години Съдът уточни неясните очертания на принципа „ne bis in idem“ посредством съдебна практика ( 2 ), за която имах честта да допринеса ( 3 ) и чието призвание да има общ характер не е замъглено от спецификите на разглежданите случаи.

2. Също както при разглеждането на картина правилното възприятие на цялото изисква дистанциране спрямо изобразения обект, тъй като в противен случай възниква риск ретината да възприеме единствено линиите, структурата и цветовата гама, без да съумее да схване общото значение на творбата.

3. Понякога да се действа по този начин става наистина трудно, както в настоящото дело, отчасти дължащо се на парадоксалното поведение на лице, което се опитва да осигури личното си благополучие чрез позоваване на своята собствена смъртна присъда ( 4 ), произнесена преди 47 години, за да задейства принципа „ne bis in idem“. Тук се съдържа величието и злочестието на правото.

II — Правна рамка

A — Достижение на правото от Шенген

4. Това юридическо достояние обхваща:

а) Споразумението, подписано на 14 юни 1985 г. в далия му името си люксембургски град от държавите, формиращи икономическия съюз Бенелюкс, от Федерална република Германия и от Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници ( 5 );

б) Конвенцията за прилагане на това споразумение, ...