Дело C-427/23: Határ Diszkont, Заключение от 19 декември 2024 г.

1) В съответствие ли е с член 1, параграф 2, член 2, параграф 1, буква в), член 78 и член 146, параграф 1, буква д) от [Директивата за ДДС] практиката на държава членка, съгласно която обработването на възстановяването на ДДС на чуждестранни пътници — което включва извършването на административните действия от издаването на стандартния формуляр на заявлението за възстановяване на ДДС до възстановяването на този данък — се счита за доставка на услуги, която е отделна и различна от освободената доставка на стоки и за която ДДС следва да се начислява и плаща по общите правила, когато комисионата за обработване в размер на процент от подлежащия на възстановяване ДДС се получава и фактурира не при доставката и фактурирането на стоките, а едновременно с възстановяването на ДДС и след плащането от купувача на насрещната престация за стоките и изнасянето им в държава извън ЕС

2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, в съответствие ли е с член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС практиката на държава членка, съгласно която комисионата, събирана за обработване на възстановяването на ДДС по доставка на стоки на чуждестранни пътници, не се счита за освободена от данък като „сделк[а][…], засягащ[а] […] плащания […] [или] дългове“

3) Ако отговорът на първия и втория въпрос е утвърдителен, в съответствие ли е с принципа на защита на оправданите правни очаквания, като един от основните принципи на общата система на ДДС, практиката на държава членка, съгласно която издателят на фактурите за комисионата за обработване трябва да плати ДДС и ретроактивно, въпреки че през годините преди ревизията данъчният орган го е проверявал многократно и в хода на тези проверки е проверил, но не е възразил срещу практиката му да счита комисионата за обработване за освободена от ДДС и не го е уведомил, че е изменена действащата до 31 декември 2007 г. правна уредба на държавата членка, в която сред освободените от данък услуги изрично е било посочено „възстановяването на данъка на чуждестранни лица, извършено от търговеца по силата на специална правна уредба“

4) Ако отговорът на първите три въпроса е утвърдителен, в съответствие ли е с членове 73 и 78 от Директивата за ДДС практиката на данъчен орган на държава членка да счита насрещната престация, посочена като освободена в издадените фактури за комисионата за обработване, за данъчна основа за ДДС, върху която съгласно решение на данъчния орган издателят на фактурите следва да плати ДДС по общите правила, въпреки че платената от чуждестранните пътници насрещна престация не включва такава сума?