Дело C-203/08: Sporting Exchange, Заключение от 17 декември 2009 г.

1) Трябва ли член 49 EО да се тълкува в смисъл, че вследствие на прилагането му компетентният орган на държава членка на основание на действащата на територията ѝ затворена система за издаване на разрешения за предлагане на услуги в областта на хазартните игри не може да забрани на лицето — което предлага тези услуги и на което в друга държава членка вече е издадено разрешение за предоставяне по Интернет — да предоставя същите услуги по Интернет и в посочената по-горе първа държава членка?
2) Може ли тълкуването на член 49 EО, и по-специално на принципа на равнопоставеност и на произтичащото от него задължение за прозрачност, което Съдът дава по няколко свързани с концесии дела, да се приложи и по отношение на процедурата за предоставяне на разрешение за предлагане на услуги в областта на хазартни игри в условията на законово установена система за разрешение за един-единствен оператор?
3) а) В условията на законово установена система за разрешение за един-единствен оператор удължаването на срока на разрешението на настоящия му притежател, без да се даде възможност на евентуални конкуренти да се съревновават с него, може ли да бъде подходящо и пропорционално средство за съобразяване с императивните съображения от общ интерес, които Съдът приема като основание за ограничаване на свободното движение в областта на предлагането на услуги, свързани с хазартни игри

В случай на утвърдителен отговор, при какви условия?
б) Има ли значение за отговора на трети въпрос, буква а) дали на втория въпрос се дава утвърдителен или отрицателен отговор?
1) Ограничителна национална политика в областта на хазартните игри — която е насочена към направляване на желанието за игра и която действително допринася за постигането на преследваните със съответната национална правна уредба цели, а именно овладяване на пристрастеността към залагания и провеждане на борба с измамите, като благодарение на регламентираното предлагане на хазартни игри залаганията запазват (много) по-ограничени размери, което не би било така без наличието на национална система за регулиране — отговаря ли на изведеното от практиката на Съда на Европейските общности, и по-специално от Решение от 6 ноември 2003 г. по дело Gambelli [и др.] (C‑243/01, Recueil, стр. I‑13031) условие, че тази политика следва да ограничава свързаните със залагания дейности по последователен и систематичен начин, дори и ако на притежателя или на притежателите на разрешение е позволено да правят предлаганите от тях хазартни игри привлекателни, като въвеждат нови хазартни игри, прибягват до реклама, за да привличат вниманието на широк кръг потребители върху предлаганите от тях хазартни игри, което да им позволява да отклоняват (потенциални) участници от незаконното предлагане на хазартни игри (вж. Решение от 6 март 2007 г. по дело Placanica [и др.], C‑338/04, C‑359/04 и C‑360/04, Сборник, стр. I‑1891, точка 55, in fine)?
2) а) Ако се приеме, че дадена национална правна уредба на политиката относно хазартните игри е съвместима с член 49 EО, трябва ли, за да я приложи в даден конкретен случай, националният съд винаги да разглежда въпроса дали мярката, която следва да бъде приета — като например разпореждането посредством наличен за тази цел софтуер да се отнеме достъпът до интернет сайт на лица, пребиваващи в съответната държава членка, за участие в хазартни игри, които се предлагат на този сайт — сама по себе си отговаря, при обстоятелствата на конкретния случай, на условието действително да съответства на целите, посочени с оглед обосноваване на националната правна уредба, както и да разглежда въпроса дали произтичащото от тази правна уредба и от нейното прилагане ограничение на свободното предоставяне на услуги не е непропорционално спрямо тези цели?
б) Налага ли се да се даде различен отговор на втория въпрос, буква а), когато мярката, която трябва да се приеме, не е поискана и наложена от националните органи с оглед гарантиране на спазването на националната правна уредба, а е поискана в рамките на гражданско производство, по което притежаващият необходимото разрешение организатор на хазартни игри иска тя да бъде приета, позовавайки се на извършен срещу него незаконосъобразен от гледна точка на гражданското право акт, състоящ се в неспазване от насрещната страна на съответната национална правна уредба и в придобиването по този начин от нея на нелоялно предимство спрямо страната, която притежава необходимото разрешение?
3) Трябва ли член 49 EО да се тълкува в смисъл, че вследствие на прилагането му компетентният орган на държава членка на основание на действащата на територията ѝ затворена система за издаване на разрешения за предлагане на услуги в областта на хазартните игри не може да забрани на лицето — което предлага тези услуги и на което в друга държава членка вече е издадено разрешение за предоставянето им по Интернет — да ги предоставя по Интернет и в посочената по-горе първа държава членка?