Дело C-205/09: Eredics и Sápi, Заключение от 1 юли 2010 г.

1. Като се има предвид, че член 10 от Рамковото решение предвижда задължение за насърчаване на медиацията между пострадалото лице и извършителя по наказателни дела, включва ли се в понятието за „пострадал от престъпление“ по смисъла на член 1, буква а) от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета „лице, което не е физическо лице“

С този въпрос запитващата юрисдикция моли изрично да се уточни и допълни Решение на Съда от 28 юни 2007 г. по дело Dell’Orto, С‑467/05.

2. Може ли понятието „престъпления“ в член 10 от Рамково решение 2001/220 да се тълкува в смисъл, че обхваща всички престъпления, чийто състав съгласно закона включва по същество сходни основни признаци?

3. Може ли член 10, параграф 1 от Рамково решение 2001/220 на Съвета да се тълкува в смисъл, че провеждането на медиация между извършителя и пострадалия следва да бъде възможно поне до постановяването на първоинстанционното решение, т.е. че изискването за признаване на фактите по време на съдебното производство, след приключване на производството по разследване, в случай че са изпълнени всички други изисквания, би било в съответствие със задължението за насърчаване на медиацията?

4. Съдържа ли член 10, параграф 1 от Рамковото решение 2001/220 гаранция, че винаги, когато са изпълнени останалите законови изисквания, възможността за медиация по наказателните дела трябва да бъде общодостъпна, без да съществува право на преценка

С други думи, противоречи ли на разпоредбите (изискванията) на член 10 правило, според което „с оглед на естеството на наказуемото деяние, начина на неговото извършване и личността на обвиняемия съдебно следствие може да не бъде провеждано или е налице основание да се приеме, че при определяне на наказанието съдът ще вземе предвид действителното разкаяние на обвиняемия“?