Дело C-583/11: Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, Заключение от 17 януари 2013 г.

Текст

... 007/2009 — Търговия с тюленови продукти — Забрана за пускане на пазара в Европейския съюз — Изключение в полза на инуитските общности — Право на обжалване на физическите и юридическите лица съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС — Понятието „подзаконов акт“ и разграничение от понятието „законодателен акт“ — Липса на пряко и лично засягане“

I – Въведение

1. Възможностите за правна защита на частноправните субекти срещу актове на Съюза с общо приложение са отдавна сред най-оспорваните въпроси в правото на Европейския съюз. Като се започне от Решение по дело Plaumann ( 2 ), в постоянната си практика по член 173 от Договора за Е(И)О, а по-късно по член 230 от Договора за ЕО, Съдът възприема сравнително тясно разбиране за правото на пряко обжалване на физическите и юридическите лица. Въпреки редица критики до съвсем скоро Съдът се придържа към тази практика и я потвърждава по-специално в двете решения по дело Unión de Pequeños Agricultores ( 3 ) и по дело Jégo-Quéré ( 4 ).

2. Не на последно място, като реакция спрямо тази съдебна практика в Договора от Лисабон, в сила от 1 декември 2009 г., е приета нова уредба на правото на обжалване на частноправните субекти. Оттогава член 263, четвърта алинея ДФЕС предоставя възможност на всяко физическо или юридическо лице „да заведе иск […] срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение“.

3. Всъщност и до днес разгорещено се спори в каква степен с новата разпоредба се разширява правото на обжалване на частноправните субекти. ...