Дело C-661/11: Martin Y Paz Diffusion, Заключение от 18 април 2013 г.

1.1. Следва ли член 5, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките да се тълкуват в смисъл, че притежателят на регистрирана марка вече окончателно не може да противопостави предоставеното от марката изключително право на трето лице по отношение на всички посочени в заявката за регистрация стоки: — когато през продължителен период от време притежателят е използвал марката съвместно с това трето лице за част от разглежданите стоки в рамките на определен вид съвместно притежание, и — когато във връзка с това съвместно използване той е дал на третото лице неотменимото си съгласие да използва марката за тези стоки

1.2. Следва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че прилагането на национална разпоредба като тази, съгласно която носителят на определено право не може да го упражнява неправомерно или да злоупотребява с него, може да доведе до окончателна забрана на упражняването на това изключително право за част от разглежданите стоки или те следва да се тълкуват в смисъл, че прилагането на тази разпоредба трябва да доведе само до санкционирането по друг начин на неправомерното упражняване на правото или на злоупотребата с него

2.1. Следва ли член 5, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките да се тълкуват в смисъл, че когато притежателят на регистрирана марка прекратява задължението си спрямо трето лице да не използва марката за определени стоки, като по този начин изразява намерението си да започне отново да я използва, националният съд все пак може да забрани окончателно това използване с мотива, че то представлява нелоялна конкуренция, тъй като в резултат от него притежателят ще извлече полза от осъществената от третото лице преди това реклама във връзка с марката и е възможно да настъпи объркване на клиентите, или те следва да се тълкуват в смисъл, че националният съд трябва да наложи друга мярка, която не забранява окончателно на притежателя отново да използва марката

2.2. Следва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че окончателната забрана за използване от притежателя е обоснована, когато третото лице е инвестирало в продължение на дълги години в популяризирането сред потребителите на стоките, за които притежателят му е разрешил да използва марката?