Дело C-103/12: Парламент и Комисия/Съвет, Заключение от 15 май 2014 г.

Текст

... ие 2012/19/ЕС на Съвета — Избор на правното основание — Член 43, параграфи 2 и 3 ДФЕС — Правен статут на декларация, направена от Европейския съюз и адресирана към трета държава“

1. Корабите, плаващи под знамето на Боливарска република Венецуела (наричана по-нататък „Венецуела“), отдавна извършват риболовна дейност в изключителната икономическа зона (наричана по-нататък „ИИЗ“ ( 2 )) към брега на Френска Гвиана и следователно във водите на ЕС. Преработвателната промишленост във Френска Гвиана зависи от разтоварения улов от тези кораби. Макар през 90-те години на ХХ век да са водени преговори, в действителност между Европейския съюз и Венецуела няма сключено официално международно споразумение, въпреки че правото на ЕС и международното право изглежда изискват някаква форма на международноправен титул за този вид достъп ( 3 ). Фактът, че липсата на такъв титул представлява правна пречка за определянето и разпределянето на възможностите за риболов за венецуелските кораби (а следователно и за предоставянето на индивидуални разрешения за риболов), става повод за загриженост от страна на Европейската комисия.

2. На 16 декември 2011 г. Съветът на Европейския съюз, въз основа на предложение, изготвено и впоследствие изменено от Комисията, и след като иска становището (но не и съгласието) на Европейския парламент, приема с Решение 2012/19/ЕС (наричано по-нататък „Решението“ ( 4 )) декларация до Венецуела относно предоставянето на възможности за риболов във водите на ЕС на венецуелски риболовни кораби (наричана по-нататък „Декларацията“). Венецуела е нотифицирана за Декларацията с вербална нота. Правното основание на Решението е член 43, параграф 3 ДФЕС във връзка с член 218, параграф ...