Дело C-160/14: Ferreira da Silva e Brito и др., Заключение от 11 юни 2015 г.

1) Трябва ли Директива […], по-специално член 1, параграф 1, да се тълкува в смисъл, че понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ съответства на положение, при което предприятие, осъществяващо дейност на пазара на чартърните полети, се прекратява с решение на мажоритарен акционер, който на свой ред осъществява дейност в сектора на въздухоплаването и в рамките на ликвидацията дружеството майка:
— встъпва в положението на прекратеното дружество в договори за лизинг на самолети и в договори за чартърни полети, сключени с туроператори;
— развива изпълняваната преди това дейност от прекратеното дружество;
— възстановява на работа някои от служителите, които дотогава са работили за прекратеното дружество, и им възлага идентични функции;
— получава дребно оборудване от прекратеното дружество?
2) Член 267 […] ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че Supremo Tribunal de Justiça, предвид фактическата обстановка, описана в [първия] въпрос […], и обстоятелството, че националните съдилища от по-долните инстанции, произнесли се по случая, са постановили противоречиви решения, е бил длъжен да отправи преюдициално запитване до Съда […] за установяване на правилното тълкуване на понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Директивата […]?
3) [Правото на Съюза], и по-специално принципите, формулирани от Съда […] в решение по дело Köbler (C‑224/01, EU:C:2003:513) относно отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти поради нарушение на правото на Съюза, извършено от национален съдебен орган, който се произнася като последна инстанция, допуска ли прилагането на национална разпоредба, която налага предварителна отмяна на вредоносното решение като основание на иска за обезщетение срещу държавата?