Дело C-674/17: Luonnonsuojeluyhdistys Tapiola, Заключение от 8 май 2019 г.

1) Могат ли съгласно член 16, параграф 1, буква д) от Директивата за местообитанията с оглед на съдържанието на тази разпоредба да се издават по заявления от отделни ловци регионално ограничени разрешения за освобождаване за т.нар. лов за управление на популацията?

a) От значение ли е за разрешаването на този въпрос, че упражняването на правото на преценка във връзка с решенията за освобождаване се основава на национален план за управление на популациите, както и на горната граница за броя на убитите животински индивиди, установена съгласно наредба, по силата на която за територията на държавата членка всяка година могат да се издават съответен брой разрешения за освобождаване?

б) Могат ли при разрешаването му да се вземат предвид други съображения като целта да се предотврати увреждането на кучета и да се засили общото усещане за безопасност?

2) Може ли издаването на разрешения за освобождаване във връзка с лов за управление на популацията по смисъла на първия преюдициален въпрос да се обоснове с това, че за предотвратяване на бракониерството няма друго задоволително решение по смисъла на член 16, параграф 1 от Директивата за местообитанията?

a) Могат ли в този случай да се вземат предвид практическите трудности за осъществяване на надзор върху противозаконното бракониерство?

б) При разглеждането на въпроса дали има друго задоволително решение може ли да е от значение и целта за предотвратяване на увреждане на кучетата и засилване на общото усещане за безопасност?

3) Как следва при издаването на регионално ограничени разрешения за освобождаване да се оцени посочената в член 16, параграф 1 от Директивата за местообитанията предпоставка, която се отнася до състоянието на запазване на популациите от видове?

а) Следва ли състоянието на запазване на даден вид да се оценява както за определена област, така и за цялата територия на държавата членка, или следва да се вземе предвид още по-голяма област на разпространение на засегнатия вид?

б) Възможно ли е предвидените в член 16, параграф 1 от Директивата за местообитанията предпоставки за издаване на разрешение за освобождаване да са изпълнени, въпреки че след надлежна оценка състоянието на запазване на даден вид не може да се приеме като благоприятно по смисъла на Директивата?

в) Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, при какво положение това би могло да се вземе предвид?