Дело C-255/18: State Street Bank International, Заключение от 26 юни 2019 г.

1) Трябва ли в „промените в статуса“, които съгласно член 12 от Регламент (ЕС) 2015/63 не оказват влияние върху задължението за плащане на вноските, да се включи и сливането чрез вливане на институция, която преди това е била под надзора на национален орган за преструктуриране, в дружество майка от друга държава членка, извършено през периода на вноските, и прилага ли се това правило и в случай че сливането и последвалото прекратяване на институцията са извършени през 2015 г., когато държавата членка все още не е била учредила официално нито националния орган за преструктуриране, нито националния фонд, а вноските все още не са били изчислени?
2) Трябва ли член 12 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 във връзка с член 14 от същия регламент и с членове 103 и 104 от Директива 2014/59/ЕС да се тълкува в смисъл, че дори в случай на сливане чрез вливане в дружество майка на друга държава членка през годината на плащане на вноските институцията е длъжна да заплати вноската за тази година в пълен размер, а не пропорционално на месеците, през които посочената институция е под надзора на органа по преструктуриране на първата държава членка, при прилагането по аналогия на установеното в член 12, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 за институция, която „отскоро е под надзор“?
3) Като се имат предвид характерът и предпоставките, предвидени за налагането на извънредната вноска, прилагат ли се и за нея — съгласно Директива 2014/59/ЕС и Делегиран регламент (ЕС) 2015/63, както и принципите, уреждащи Системата на инструментите за преструктуриране на банки — правилата, установени за редовната вноска, по-специално член 12, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63, що се отнася до момента на определяне на институциите, длъжни да заплащат вноските, и на размера на вноската?