Дело C-265/19: Recorded Artists Actors Performers, Заключение от 2 юли 2020 г.

1. Задължението на националния съд да тълкува Директива 2006/115 […] в светлината на целта на Римската конвенция и/или на Договора на СОИС ограничено ли е до понятия, които са изрично посочени в [тази] директива, или при условията на евентуалност обхваща и понятия, които съществуват само в двете международни споразумения

По-специално до каква степен член 8 от [тази] директива трябва да се тълкува в светлината на изискването за „приложение в рамките на национални юрисдикции“ съгласно член 4 от Договора на СОИС?
2. Има ли дадена държава членка право на преценка да определи критерии за изпълнители като „съответните изпълнители“ съгласно член 8 от [горепосочената] директива

По-специално може ли дадена държава членка да ограничи правото на дял на справедливо възнаграждение до обстоятелства, при които: i) изпълнението се извършва в държава от Европейското икономическо пространство (ЕИП) или ii) изпълнителите са с местожителство или пребивават в държава от ЕИП?
3. С какво право на преценка разполага дадена държава членка в отговор на изключение, въведено от друга договаряща се страна съгласно член 15, параграф 3 от Договора на СОИС

По-специално необходимо ли е държавата членка да отрази точно условията на изключението, въведено от другата договаряща се страна

Договарящата се страна длъжна ли е да не прилага правилото за 30 дни, предвидено в член 5 от Римската конвенция, доколкото то може да доведе до това продуцент от страната, въвела изключение, да получи възнаграждение по член 15, параграф 1, а изпълнителите на същия запис да не получат възнаграждение

При условията на евентуалност, има ли право отговарящата страна да предостави на гражданите на страната, която се позовава на изключение, по-широки права, отколкото им е предоставила самата позоваваща се на изключението страна, т.е. може ли отговарящата страна да предостави права, които не са реципрочни на тези, предоставени от страната, която се позовава на изключението?
4. Допустимо ли е при каквито и да е обстоятелства правото на справедливо възнаграждение да бъде ограничено до продуцентите на звукозаписи, т.е. да се отрече правото на изпълнителите, чиито изпълнения са били записани в този звукозапис?