Дело C-336/19: Centraal Israëlitisch Consistorie van België и др., Заключение от 10 септември 2020 г.

1. Трябва ли член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от [Регламент № 1099/2009] да се тълкува в смисъл, че на държавите членки е разрешено, чрез дерогация от предвиденото в член 4, параграф 4 от този регламент и с цел подобряване на хуманното отношение към животните, да приемат правила като предвидените в [обжалвания декрет], които, от една страна, предвиждат забрана на клането на животни без зашеметяване, която се прилага и за извършеното по време на религиозен обред клане, а от друга страна, въвеждат алтернативен метод за зашеметяване при извършвано по време на религиозен обред клане, основан на обратимото зашеметяване и на идеята, че зашеметяването не може да води до смърт на животното?
2. При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос — нарушава ли член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от [Регламент № 1099/2009] — при тълкуването му в посочения в първия преюдициален въпрос смисъл — член 10, параграф 1 от [Хартата]?
3. При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос — нарушава ли член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) във връзка с член 4, параграф 4 от [Регламент № 1099/2009] — при тълкуването му в посочения в първия преюдициален въпрос смисъл — членове 20, 21 и 22 от [Хартата], тъй като по отношение на животни, клането на които се извършва по специфични методи, предписани при определени религиозни обреди, е предвидена само обвързана с условия дерогация от задължението за зашеметяване (член 4, параграф 4 във връзка с член 2, параграф 2), докато поради причините, посочени в съображенията на Регламента, за умъртвяването на животни по време на ловни дейности, риболовни дейности, културни или спортни прояви са предвидени правила, съгласно които тези дейности не попадат в приложното поле на Регламента или спрямо тях не се прилага задължението за зашеметяване на животното при умъртвяването (член 1, параграф 1, втора алинея и параграф 3)?