Дело C-221/19: AV (Jugement global), Заключение от 8 октомври 2020 г.

1) Трябва ли член 3, параграф 3 от Рамково решение [2008/675] — съгласно който „[в]земането предвид на постановени в други държави членки предишни присъди, както е предвидено в параграф 1, няма за последствие намеса, отмяна или преразглеждане на предишни присъди или на каквото и да е друго решение, свързано с изпълнението им от държавата, провеждаща новообразуваното производство“ — да се тълкува в смисъл, че за намеса [в посочените присъди] по смисъла на тази разпоредба се счита не само включването в обща присъда на наказание, наложено с постановена в държава [членка] присъда, но също включването в тази обща присъда на наказание, прието за изпълнение в друга държава [членка], и постановена в тази държава присъда в рамките на обща присъда?
2) Възможно ли е предвид разпоредбите от Рамково решение [2008/909] относно принципите на процедурата по екзекватура — съдържащи се в член 8, параграфи 2—4 и член 19 […], в който се посочва, че „[и]здаващата държава, както и изпълняващата държава могат да вземат решение за амнистия или помилване“ (параграф 1) и че „[е]динствено издаващата държава може да се произнася по молби за възобновяване на производството, довело до постановяване на съдебно решение за налагане на наказание, подлежащо на изпълнение съгласно [това] рамково решение“ (параграф 2), както и в член 17, параграф 1, първо изречение, където се посочва, че „[з]а изпълнение на наказанието се прилага правото на изпълняващата държава“ — да се постанови обща присъда, която да обхване наказанията, наложени с постановена в държава [членка] присъда, която е приета за изпълнение в друга държава [членка], и постановена в тази държава присъда в рамките на обща присъда?