Дело C-93/71: Leonensio/Minstero dell’ Agricoltura e Foreste, Заключение от 26 април 1972 г.

а) Дали разпоредбите на Регламент № 1975/69 на Съвета от 6 октомври 1969 г. и на Регламент № 2195/69 на Комисията от 4 ноември 1969 г. са пряко приложими в италианската правна система и, ако на този въпрос се отговори утвърдително, дали създават индивидуални права, които националните съдилища трябва да защитават;

б) Ако на горния въпрос се отговори утвърдително, дали с оглед на разпоредбите на член 10 от Регламент № 2195/69, разпоредбите на членове 1—4 от Регламент № 1975/69 на Съвета и на членове 3—11 от Регламент № 2195/69 на Комисията трябва да се тълкуват в смисъл, че създават индивидуални парични права, които са незабавно изпълними срещу държавата, така че националното законодателство не може по никакъв начин да влияе върху срока за плащане и дали следователно това парично право не може да бъде подчинено на определени условия, а трябва да бъде незабавно защитено от националния съд, когато:
— в приложение на член 5, параграф 1 от Регламент № 2195/69 е установено, че заявленията за отпускане на субсидия за клане могат да бъдат приети (това установяване е направено по надлежния ред на 26 януари 1970 г. с Регламент № 140/70 на Комисията, публикуван в );
— са изпълнени условията, предвидени в членове 5, параграф 2 и 6 от Регламент № 2195/69;
— е представено доказателството за клане на млечните крави, посочено в член 9 от Регламент № 2195/69.