Дело C-90/91: Office national des pensions/Di Crescenzo и Casagrande, Заключение от 8 април 1992 г.

1. Когато пенсия (в случая пълна пенсия) се предоставя само по белгийското законодателство, трябва ли да се прилага цялата член 46 от Регламент № 1408/71 – тоест, включително параграф 3 – с цел да се разреши или не допускането на припокриване на обезщетение с пенсия, предоставена от друга държава членка (в случая Италия)

Продължава ли съдебната практика, произтичаща от решението Petroni и последващите решения със същия ефект, да има някакво реално значение?

2. Принципът същият ли е, когато разглежданото обезщетение не е пенсия за старост, изчислена въз основа на изработените години осигуряване, или третирана като такава, а инвалидна пенсия, изплащана от Националния пенсионен фонд за миньори, която е еднаква за всички, като се вземат предвид само вариации, свързани със семейното положение?

3. Когато втората алинея на член 12, параграф 2 от Регламент № 1408/71 спира национална разпоредба срещу припокриване, която намалява правото на обезщетение, определено единствено въз основа на периоди на осигуряване в разглежданата държава членка, с оглед на правото на обезщетения от същия вид, придобити в друга държава членка, може ли това спиране да доведе до намаляване на националното обезщетение съгласно член 46, параграф 3 от Регламент № 1408/71, когато не е било необходимо да се сумират периодите на осигуряване, за да се създаде право на обезщетение в тази държава, и когато единственият ефект на втората алинея на член 12, параграф 2 от регламента е бил да запази право, придобито само по националното законодателство?