Дело C-370/96: Covita/Elliniko Dimosio, Заключение от 28 май 1998 г.

1. Могат ли понятията „особени ситуации“ и „грешка, допусната от компетентните органи“, използвани съответно в член 13 от Регламент (ЕИО) № 1430/79 на Съвета и член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета, да се тълкуват като обхващащи, всяко поотделно или във връзка помежду си и с други разпоредби или принципи, които могат да бъдат относими към разглеждания предмет, случая, при който вносител, действащ добросъвестно и с разрешение на митническия орган, е приел и пуснал в обращение продукти, внесени от държава, която не е членка, без да плати компенсаторната такса, наложена с Регламент (ЕИО) № 1591/92 на Комисията, когато това пропускане се дължи на обстоятелството, че компетентният митнически орган не е бил уведомен за съществуването на този регламент поради липса на механизъм за своевременно съобщаване на приложимостта на акт на Общността с пряко действие или поради липса на координация между органите на Общността и националните органи, или поради друга причина, несвързана с действията на вносителя, или самото приемане на регламента е достатъчно основание за последващо налагане на компенсаторната такса?
2. Явяват ли се сроковете, предвидени в членове 3 и 5 от Регламент (ЕИО) № 1854/89 на Съвета за определяне на митническите сборове преклузивни в смисъл, че изтичането им без предприемане на действия води до погасяване на правото на митническите органи да определят и събират компенсаторната такса

Освен това, при липса на изключителни обстоятелства или непреодолима сила, може ли изтичането на срок, надвишаващ пет месеца от момента, в който митническият орган е узнал за ситуацията и е бил в състояние да изчисли дължимата сума, да се счита за превишаване на разумния срок, в който е следвало да действа?
3. Отнася ли се налагането на разглежданата компенсаторна такса само за пресни десертни череши или и за череши, предназначени за промишлена преработка?