Дело C-328/06: Nieto Nuño, Заключение от 13 септември 2007 г.

Текст

... марки в държавите-членки по смисъла на член 6, второ от Парижката конвенция — Познаване на марката — Географски обхват“

1. В настоящото преюдициално производство препращащата юрисдикция поставя на Съда въпрос относно тълкуването на член 4 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките ( 2 ).

2. Въпросът е повдигнат в рамките на производство, образувано въз основа на иск от притежателя на регистрирана в Испания марка срещу ползвателя на по-ранна нерегистрирана марка, идентична на първата и използвана за същите услуги, с оглед установяване на нарушение от страна на ответника на правата, произтичащи от регистрираната марка, както и прекратяване на действията, съставляващи посоченото нарушение и на твърдяната вреда.

I — Приложима правна уредба

А — Международноправна уредба

3. Подписана в Париж на 20 март 1883 г. от единадесет държави, Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост ( 3 ) (наричана по-нататък „Парижка конвенция“) е първата от големите многостранни конвенции в областта, страни по която понастоящем са най-много държави (171 договарящи държави ( 4 ), сред които всички държави-членки на Общността). В съответствие с член 1, параграф 1 от нея държавите, към които се прилага Конвенцията, образуват Съюз, който притежава собствени органи ( 5 ) и има за цел закрила на индустриалната собственост във всичките ѝ аспекти ( 6 ).

4. Член 6, второ, въведен в текста на Конвенцията от конференцията за ревизия от Хага от 1925 г. ( 7 ) посочва в параграф 1 следното:

„Държавите — членки на Съюза, ...