Дело C-19/99: Modelo, Заключение от 30 март 2000 г.

1) Допустимо ли е дадено лице да се позовава на членове 10 и 12 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета в отношенията си с държавата, дори когато последната не е транспонирала тази директива в националната си правна система

2) Следва ли сделките, посочени в член 4, параграф 3 от Директива 69/335/ЕИО, да се считат за обхванати от забраната, предвидена в член 10 от същия акт на Общността, така че да се изключи събирането по отношение на тези сделки не само на капиталова такса, но и на всякаква друга такса, независимо от нейния вид, по-специално такава, която представлява такса, а не данък

3) Следва ли членове 10 и 12, параграф 1, буква е) от същата директива да се тълкуват в смисъл, че нотариалните такси за изготвяне на публичен акт, изискан от закона, с който се удостоверяват решения за увеличаване на капитала или за изменение на устава на дружество, не могат да варират в зависимост от размера на увеличението и размера на капитала съответно

4) Могат ли тези такси – виж член 5 от Тарифата на нотариалните такси – да се считат за отразяващи разходите за предоставената услуга

5) Какво следва да се разбира под такива разходи

Включват ли те възнаграждението на нотариусите и на служителите в тяхната канцелария, помещенията и офис оборудването и други подобни

6) Допустимо ли е и съответно законосъобразно ли е, с оглед на членове 10 и 12, параграф 1, буква е) от посочената директива, да се начислява такса, надвишаваща тези разходи

И ако да, в каква степен?