Дело C-155/99: Busolin и др., Заключение от 22 юни 2000 г.

1. Явява ли се нищожно решението на Комисията за разпределяне на количеството за задължителна дестилация между различните производствени региони за лозарската година 1993/94 (съдържащо се в Регламент (ЕО) № 343/94) поради нарушение на член 39, параграф 11, буква б) от Регламент (ЕИО) № 822/87 (с изменението, въведено с Регламент (ЕИО) № 1972/87) поради липса на установяване на съществуването на предвиденото в същата разпоредба условие, а именно „значителна разлика“ в съотношението между „наличните количества“ и „нормалното потребление“ за 1993/94 спрямо съотношението за референтните години 1981/82, 1982/83 и 1983/84?
2. Алтернативно на въпрос 1:
Явява ли се нищожно решението на Комисията за разпределяне на количеството за задължителна дестилация между различните производствени региони за лозарската година 1993/94 (съдържащо се в Регламент (ЕО) № 343/94), доколкото изглежда, че е нищожно поради нарушение на член 190 от Договора за ЕО (или поради „недостатъчно мотивиране“), тъй като нито Регламент № 343/94, нито предшестващите го мерки и документи съдържат каквато и да е оценка относно съществуването на законовото условие, че съотношението между „наличните количества“ и „нормалното потребление“ за 1993/94 трябва да се различава значително от това за референтните години 1981/82, 1982/83 и 1983/84?
3. Явява ли се нищожен Регламент (ЕО) № 343/94, който задължава Италия да дестилира 12 150 000 хектолитра, поради нарушение на принципа на разумност, явна грешка и несъответствие с преследваната цел, с оглед на „системата за изчисление“, използвана от Комисията, както е описано в отговора ѝ от 13 март 1998 г., поради неразумността и нелогичността на актуализирането на стойността от 85 %, като се сравняват параметри, които са напълно откъснати от реалността на винения пазар през 1993/94?
4. Явява ли се нищожен Регламент (ЕО) № 343/94, който задължава Италия да дестилира 12 150 000 хектолитра, поради нарушение на член 39, параграф 11, буква б) от Регламент (ЕИО) № 822/87 (с изменението, въведено с Регламент (ЕИО) № 1972/87), тъй като изменението на процента от страна на Комисията е определено от степента, в която съотношението между производството през 1981/82, 1982/83 и 1983/84 (145 000 000 хектолитра) и нормалното потребление през 1984/85 за трапезно вино се различава спрямо съотношението между производството през 1981/82, 1982/83 и 1983/84 (145 000 000 хектолитра) и нормалното потребление за 1993/94, подход, който не изглежда да е в съответствие със съответната разпоредба?
5. Алтернативно на въпроси 3 и 4:
В случай че член 39, параграф 11, буква б) от Регламент (ЕИО) № 822/87 (с изменението, въведено с Регламент (ЕИО) № 1972/87) се тълкува като разрешаващ такава система за изчисление, нищожен ли е член 39, параграф 11, буква б) поради нарушение на принципа на разумност, явна грешка и несъответствие с преследваната цел, както и поради нарушение на забраната за дискриминация по член 40 от Договора?
6. Явяват ли се нищожни член 39, параграфи 3, 4 и 11 от Регламент (ЕИО) № 822/87, с изменението, въведено с Регламент (ЕО) № 1566/93, и Регламент (ЕИО) № 343/94, който прилага предходните разпоредби, поради нарушение на принципа на разумност, явна грешка, злоупотреба с власт и нарушение на принципа на пропорционалност с оглед на изложеното в акта за преюдициално запитване?