Дело C-134/99: IGI, Заключение от 25 май 2000 г.

1) Допуска ли се физическо или юридическо лице да се позовава на членове 10 и 12 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета в отношенията си с държавата, когато последната не е транспонирала тази директива в националната си правна система

2) Следва ли операциите, посочени в член 4, параграф 3 от Директива 69/335/ЕИО, да се считат за обхванати от забраната, предвидена в член 10 от същия акт на Общността, така че да се изключи събирането по отношение на тези операции не само на данък върху капитала, но и на всякаква друга такса, независимо от нейния вид, по-специално такава, която представлява такса, а не данък

3) Следва ли членове 10 и 12, параграф 1, буква е) от същата директива да се тълкуват в смисъл, че таксите, дължими за вписване (предписано от закона) в Националния регистър на юридическите лица на увеличения на капитала, не могат да варират в зависимост от размера на тези увеличения

4) Могат ли такива променливи да се разглеждат и като функция на разходите за предоставената услуга

5) Включват ли тези разходи възнагражденията на служители, агенти или други държавни служители, разходите, направени за незначителни операции, извършвани безплатно, и част от общите разходи (наем на помещения, компютърно и комуникационно оборудване, електричество, вода и др.), които могат да се отнесат към операциите по регистрация

6) Позволено ли е, с оглед на горепосочените членове на посочената директива, тези променливи, произтичащи от увеличения на капитала, да се разглеждат като проявление на стандартизирани такси и като такива — разрешени такси

7) Позволено ли е, с оглед на същите разпоредби на директивата, да се начислява такса, надвишаваща разходите за услугата

И ако да, до каква степен

Ако превишението е явно и неразумно, може ли размерът на таксите да бъде намален на справедлива основа?