Дело C-62/81: Seco/EVI, Заключение от 16 декември 1981 г.

1. Следва ли разпоредбите на член 60 от Договора от Рим да се тълкуват в смисъл, че съгласно националното си право държава — членка на Европейските общности може да изисква от чуждестранно юридическо или физическо лице, което е гражданин на държава — членка на Общността и временно извършва работа в първата държава и наема в тази държава работници, които са граждани на държави, които нямат връзка с Общността, да плаща работодателската част от вноските за осигуряване за старост и инвалидност по същия начин, както се изисква от собствените ѝ граждани, или това изискване противоречи на посочените разпоредби на Общността или на други разпоредби, като представлява дискриминационна практика, която може да накърни свободното предоставяне на услуги, тъй като работодателят от Общността, предоставящ услугата, е длъжен да плаща наред с другото работодателската част от вноските за своите чуждестранни работници първо в държавата на произход и установяване, а след това отново в държавата, в която временно предоставя услуги с използване на чуждестранна работна ръка?

2. Ако отговорът на първия въпрос е, че описаната по-горе практика по принцип представлява забранена дискриминационна практика, ще бъде ли резултатът непременно същият или може да бъде различен, ако доставчикът на услуги всъщност компенсира неблагоприятното положение, произтичащо от необходимостта да плаща работодателски вноски два пъти, с други икономически фактори, като например заплати, изплащани на неговата чуждестранна работна сила, които са по-ниски от минималната заплата, определена в държавата, в която се предоставят услугите, или от заплатите, определени в действащите колективни трудови договори в тази държава?