Дело C-242/83: Patteri, Заключение от 21 юни 1984 г.

1. Позволява ли член 51 от Договора от Рим на Съвета на министрите да приема само такива мерки, които са необходими за осигуряване на действителното изплащане на обезщетенията за социално осигуряване на мигриращите работници, като тези обезщетения продължават да се уреждат, що се отнася до принципа и размера им, изключително от отделни правни режими, пораждащи отделни вземания срещу отделни институции, и следва ли следователно разпоредбите на Регламент № 1408/71, и по-специално член 7 от него, да се тълкуват като предоставящи пряко право на лицата само доколкото това е необходимо за осигуряване на действителното изплащане на обезщетения, чийто принцип и размер продължават да се уреждат изключително от различните национални закони, така че тази разпоредба не може да създаде за мигриращите работници пряко право на изплащане от органите на държава членка на семейни надбавки, които не се дължат по националното право на тази държава членка?

2. Ако е необходимо член 77, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че правото на получаване на семейни обезщетения от държавата членка, на чиято територия пребивава получателят на инвалидна пенсия, не отнема предварително придобитото право на по-високи обезщетения, дължими от друга държава членка, или поне на добавка, равна на разликата между двете суми, като по този начин се създава за получателя право, което не е създадено от законодателството на нито една от двете държави членки, валиден ли е Регламент № 1408/71 с оглед на член 51 от Договора от Рим?