Дело C-119/84: Capelloni и Aquilini/Pelkmans, Заключение от 2 юли 1985 г.

1) Подчинени ли са обезпечителните мерки срещу имуществото на длъжника, които могат да бъдат предприети в случай на обжалване от негова страна на разпореждане за изпълнение на решения, постановени в друга държава — членка на Европейската общност, на процесуалните правила на националното право по отношение на процедурите за тяхното изпълнение и условията за тяхната валидност и действие, или държавите, присъединили се към Брюкселската конвенция, са възнамерявали да приемат единен правен инструмент, идентичен във всички договарящи държави, чиято цел е да се гарантира, че длъжникът не може да се разпорежда с имуществото си междувременно, като тази цел се счита за постигната, след като изпълнението бъде допуснато след отхвърляне на жалба по член 37 от Брюкселската конвенция, без да е необходимо, по-специално, провеждане на производство за потвърждаване на обезпечителната мярка?

2) Независимо от това, че вече е постановено разпореждане в договаряща държава, с което се допуска изпълнението на решение, постановено в друга договаряща държава, изисква ли се разрешение от същия съд, за да могат да бъдат предприети обезпечителни мерки срещу имуществото на лицето, срещу което се иска изпълнението, или заявителят може да пристъпи директно към обезпечителни мерки без необходимост от специално разрешение?

3) Подчинени ли са случаите, уредени от член 39 от Брюкселската конвенция, също така на процесуалните правила на държавата, в която се приемат обезпечителните мерки, които правила предвиждат непродължим срок, считано от датата, на която лицето, искащо тези мерки, е в състояние да ги предприеме, в рамките на който трябва да бъдат започнати или приключени обезпечителните мерки срещу имуществото, или това лице може да пристъпи към такива мерки без ограничение във времето, докато компетентният съдебен орган не се произнесе по жалбата, посочена в член 37 от Конвенцията?