Дело C-336/96: Gilly/Directeur des services fiscaux du Bas-Rhin, Заключение от 20 ноември 1997 г.

1) Нарушава ли принципът на свободното движение на работници, както е въплътен в Договора от Рим и прилагащото го законодателство, данъчен режим, приложим към гранични работници, от вида, предвиден във Френско-германската конвенция, доколкото последната предвижда различни данъчни режими за лица, чието възнаграждение се изплаща от публичноправен субект, в сравнение с тези, чието възнаграждение се изплаща от частноправни лица, и по този начин може да окаже влияние върху достъпа до длъжности в публичния или частния сектор в зависимост от местожителството в една или друга държава?
2) Съвместимо ли е, с оглед на тълкуването на Договора от Съда, с принципа на свободното движение и премахването на всякаква дискриминация на основание гражданство, правило, според което граничен работник, получаващ възнаграждение от държава или неин публичноправен орган, се облага с данък в тази държава, докато ако граничният работник има гражданството на другата държава, но не е едновременно гражданин на първата държава, неговото възнаграждение се облага с данък в държавата, в която пребивава?
3) Съвместимо ли е с член 7 [сега член 6] (2) от Договора данъчно разпореждане, което предвижда за гранични работници, заети от публичноправни лица и пребиваващи в една от държавите членки, данъчен режим, който се различава в зависимост от това дали те са само граждани на тази държава или имат двойно гражданство?
4) Нарушава ли принципът на свободното движение на работници, както е въплътен в Договора, данъчни правила, които могат да повлияят на избора на учители в договарящите държави дали да работят за по-кратък или по-дълъг период в друга държава, предвид разликите, основани на продължителността на заетостта, в данъчните режими на съответните държави?
5) Следва ли целта за премахване на двойното данъчно облагане, предвидена в член 220 от Договора, с оглед на времето, с което държавите членки са разполагали за нейното изпълнение, да се счита за правило с пряко приложение, по силата на което двойното данъчно облагане вече не може да се осъществява и, второ, противоречи ли целта за избягване на двойното данъчно облагане, възложена на държавите членки с член 220, на данъчна конвенция, според която данъчният режим, приложим към гранични работници от държавите страни по конвенцията, варира в зависимост от тяхното гражданство и публичния или частния характер на заеманата длъжност, и дали режимът на данъчен кредит, приложим към домакинство, пребиваващо в една държава, който не отчита точния размер на данъка, платен в друга държава, а само данъчен кредит, който може да е по-нисък, отговаря на възложената на държавите членки цел за премахване на двойното данъчно облагане?
6) Следва ли член 48 да се тълкува в смисъл, че граждани на държава членка, които са гранични работници в друга държава членка, не могат, поради механизъм за данъчен кредит от вида, предвиден във Френско-германската конвенция, да бъдат облагани с по-висок данък от лицата, които упражняват професионалната си дейност в държавата, в която пребивават?