Дело C-165/98: Mazzoleni и ISA, Заключение от 29 септември 1999 г.

1. В Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, обхваща ли понятието „период на командироване“ и периода на работа на непълно работно време, независимо дали е случаен или не, на граничен работник, който идва от предприятие в държава членка и извършва част от своите услуги през дни, седмици или месец на територията или териториите на една или повече други държави членки?
2. Следва ли членове 59 и 60 от Договора [ЕО] да се тълкуват в смисъл, че са нарушени, когато държава членка, по съображения, свързани с обществения интерес, изисква всяко предприятие от друга държава членка, което наема лица, дори временно, на територията на първата държава, да спазва нейните законови разпоредби или колективни трудови договори относно минималната работна заплата, когато този интерес вече е защитен от правилата на държавата, в която е установен доставчикът на услуги, и работниците там вече се намират в сравнима или подобна позиция въз основа не само на законодателството относно минималната работна заплата, но и на цялостното положение (влияние на данъчното облагане, социална защита при болест, включително задължителната допълнителна застраховка, която се прилага във Франция, и при трудови злополуки, вдовство, безработица, пенсиониране и смърт)?
3. В същия контекст, поставен по друг начин: следва ли временните национални задължения, определени за работниците, да се разбират само като минимална почасова ставка на заплащане, без да се оценява цялостното положение по отношение на социалната защита, от която се ползват работниците, които са длъжни да се преместват от една държава в друга при изпълнение на работата си?