Дело C-94/00: Roquette Frères, Заключение от 20 септември 2001 г.

1. С оглед на основните права, признати от правния ред на Общността, и на член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, следва ли решението по делото Hoechst от 21 септември 1989 г. да се тълкува в смисъл, че националният съд, който по националното право има правомощие по въпроси на конкуренцията да разрешава влизане в помещения и изземвания от служители на администрацията, не може да откаже да предостави исканото разрешение, когато счита, че представената му информация или доказателства, обосноваващи подозрение за съществуването на антиконкурентни практики от страна на предприятията, посочени в решението на Комисията за разпореждане на проверка, не са достатъчни за разрешаване на такава мярка или когато, както в настоящия случай, не са му представени никакви информация или доказателства?
2. В случай че Съдът на Европейските общности не приеме, че Комисията е длъжна да представи на компетентния национален съд доказателствата или информацията, с които разполага и които пораждат подозрение за антиконкурентни практики, има ли националният съд, с оглед на горепосочените основни права, все пак правомощие да откаже да предостави исканото разрешение за влизане и изземване, ако счита, както в настоящия случай, че решението на Комисията не е достатъчно мотивирано и не му позволява да провери, в конкретния случай, дали искането е обосновано, което прави невъзможно за него да извърши необходимия по националното конституционно право контрол?