Дело C-13/01: Safalero, Заключение от 20 март 2003 г.

1) Съвместими ли са правилата относно процедурата и санкциите за административни нарушения, предвидени в Закон № 689 от 24 ноември 1981 г., с принципите на пропорционалност, ефективност и адекватна съдебна защита на правата, предоставени на физическите лица от правото на Общността, установени в Договора и/или определени и дефинирани в съдебната практика на Съда на Европейските общности, когато: – нарушителят не може да започне съдебно производство срещу мярка за разрешаване на изземване, приета от административните органи, докато самите административни органи, без да са обвързани със спазване на процесуални срокове, не са се обърнали към съда за издаване на временна мярка или заповед за конфискация; – лице, което е пряко и индивидуално засегнато от мярка, приета от административните органи, не може да започне съдебно производство, когато самата мярка е адресирана до други лица

2) Допускат ли членове 10 и 249 от Договора държавите членки да приемат мерки, противоречащи на Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радиооборудването и далекосъобщителните крайни устройства и взаимното признаване на тяхното съответствие: – през периода, предвиден за транспониране на тази директива; – след изтичане на този период, без да е извършено транспониране

Ако отговорът на този въпрос е положителен, какво е значението на понятието от правото на Общността „мярка, която може сериозно да застраши постигането на резултата, предписан от директивата“?