Дело C-18/02: DFDS Torline, Заключение от 18 септември 2003 г.

1) a) Следва ли член 5, точка 3 от Конвенцията да се тълкува в смисъл, че обхваща случаи, отнасящи се до законосъобразността на колективни стачни действия с цел сключване на споразумение в случай, че всяка вреда, която може да произтече от незаконността на такива колективни действия, поражда отговорност за обезщетение по правилата за непозволено увреждане, така че дело относно законосъобразността на уведомени колективни стачни действия може да бъде заведено пред съдилищата на мястото, където може да бъде предявен иск за обезщетение за вреди, произтичащи от тези стачни действия

б) Необходимо ли е, ако е приложимо, вредата да е сигурна или вероятна последица от съответните стачни действия сами по себе си, или е достатъчно тези стачни действия да са необходимо условие, определящо и може да представлява основание за солидарни действия, които ще доведат до вреда

в) Има ли значение обстоятелството, че изпълнението на уведомени колективни стачни действия е било, след като делото е било заведено, спряно от уведомяващата страна до решението на съда по въпроса за тяхната законосъобразност

2) Следва ли член 5, точка 3 от Конвенцията да се тълкува в смисъл, че вредата, произтичаща от колективни стачни действия, предприети от синдикат в държава, в която плава кораб, регистриран в друга държава (държавата на знамето), с цел сключване на споразумение, обхващащо работата на моряците на борда на този кораб, може да се счита за настъпила в държавата на знамето, с което собствениците на кораба могат, съгласно член 5, точка 3, да предявят иск за обезщетение срещу синдиката в държавата на знамето?