Дело C-483/09: Gueye и Salmerón Sánchez, Заключение от 12 май 2011 г.

1. Трябва ли правото на пострадалото лице да дава обяснения, посочено в съображение 8 от преамбюла на Рамково решение 2001/220/ПВР, да се тълкува като позитивно задължение на държавните органи, на които е възложено преследването и налагането на наказания за увреждащите деяния, да дадат възможност на пострадалото лице да изрази своята оценка, разсъждения и мнение относно преките последици за живота ѝ, които могат да произтекат от налагането на наказание на извършителя на насилието, с когото поддържа семейна или силна емоционална връзка?
2. Трябва ли член 2 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че задължението на държавите да признаят правата и законните интереси на пострадалите им налага да вземат предвид мнението им, когато наказателните последици от процеса могат да увредят съществено и пряко упражняването на правото им на свободно развитие на личността и на личен и семеен живот?
3. Трябва ли член 2 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че държавните органи не могат да откажат да вземат предвид свободната воля на пострадалото лице, когато то се противопоставя на налагането или продължаването на забрана за доближаване, в случаите, в които извършителят на престъплението е член на неговото семейство, не е установена обективна опасност от рецидив, констатирано е ниво на лична, социална и емоционална способност, изключваща възможността пострадалото лице да изпадне в подчинение на извършителя на насилието, или обратно, следва да се приеме, че тази мярка е релевантна във всички случаи предвид особеността на тези престъпления?
4. Трябва ли член 8 от Рамково решение 2001/220/ПВР, според който държавите членки осигуряват подходящо равнище на защита на пострадалите, да се тълкува в смисъл, че позволява общото и задължително налагане на забрана за доближаване или на забрана за общуване като допълнителни наказания във всички случаи, в които дадено лице е пострадало от престъпления, извършени в семейна среда, предвид особеността на тези престъпления, или обратно, трябва да се тълкува в смисъл, че налага да се извърши индивидуална преценка, която да позволи във всеки конкретен случай да се установи подходящото равнище на защита предвид застъпените интереси?
5. Трябва ли член 10 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че дава възможност да се изключи по принцип медиацията в наказателни производства за престъпления, извършени в семейна среда, предвид особеността на тези престъпления, или напротив, медиацията трябва да се позволи и при тези производства, като във всеки конкретен случай се преценят застъпените интереси?