Дело C-225/22: AW “T”, Заключение от 10 април 2025 г.

3) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея, член 2, член 4, параграф 3 и член 6, параграф 3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата и с член 267 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че за общия съд, който отговаря на изискванията за съд съгласно правото на Съюза, не е задължително решението на съд от последна инстанция, в чийто състав заседават членове, назначени за съдии в грубо нарушение на националното право, уреждащо процедурата за назначаване на съдии в Sąd Najwyższy (Върховен съд), като последица от което последно посоченият съд не отговаря на изискването за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон и гарантиращ ефективна правна защита на правните субекти, решение, което е постановено по реда на извънреден способ за правна защита (извънредна молба за отмяна) и с което е отменен влязъл в сила съдебен акт и делото е изпратено на общия съд за ново разглеждане?

4) При утвърдителен отговор на третия въпрос трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея, член 2, член 4, параграф 3 и член 6, параграф 3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата и с член 267 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че липсата на задължителна сила означава, че:

а) актът на съд от последна инстанция, формиран по описания в третия въпрос начин, не е съдебен акт от правна гледна точка (той е несъществуващ акт) по смисъла на правото на Европейския съюз, а преценката в това отношение може да извърши всеки общ съд, който отговаря на изискванията за съд по смисъла на правото на Съюза,

б) или пък актът на съд от последна инстанция, формиран по описания в третия въпрос начин, е съществуващ съдебен акт, но общият съд, който отново разглежда делото, е овластен и задължен да остави без приложение разпоредбите на националното право относно последиците на този акт в степента, в която това е необходимо за осигуряването на ефективна правна защита на правните субекти?