Дело C-318/13: X, Заключение от 15 май 2014 г.

1) Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива 79/7 да се тълкува в смисъл, че той не допуска вътрешноправна разпоредба, въз основа на която различната продължителност на живота за мъжете и жените се използва като актюерски критерий за изчисляване на дължимите вследствие на трудова злополука задължителни обезщетения от социалното осигуряване, когато при използването на този критерий еднократното обезщетение, което следва да се плати на мъж, е по-ниско от обезщетението, което би получила една жена на същата възраст, която при това се намира в сходно положение?

2) При положителен отговор на първия въпрос, налице ли е по делото условието за наличие на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, необходимо за носене на отговорност от държавата членка, ако се отчете по-конкретно, че

— в своята практика Съдът не е изразил изрично становище дали при определяне на обезщетение по законоустановена социалноосигурителна схема, която попада в приложното поле на Директива 79/7/ЕИО, могат да се отчитат актюерски фактори, свързани с пола,

— в решението си по дело Association belge des Consommateurs Test-Achats и др. (C‑236/09) Съдът е обявил за невалиден член 5, параграф 2 от Директива 2004/113, който допуска отчитането на такива фактори, но е постановил преходен период и след изтичането му разпоредбата става невалидна, и

— в Директиви 2004/113 и 2006/54 (Директива за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите) при определени обстоятелства законодателят на Съюза е допуснал отчитането на такива фактори при изчисляване на обезщетенията по смисъла на тези директиви и въз основа на това националният законодател е приел, че въпросните фактори могат да се вземат предвид и в областта на оспорваните законоустановени социалноосигурителни схеми?