Дело C-247/17: Raugevicius, Заключение от 25 юли 2018 г.

Текст

... ове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС — Молба, отправена до държава членка от трета държава с цел екстрадиране на гражданин на Европейския съюз, който е гражданин на друга държава членка и е упражнил правото си на свободно движение в първата държава членка — Молба за екстрадиция, подадена с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода, а не с цел наказателно преследване — Закрила срещу екстрадиране на собствените граждани на държава членка — Ограничение на свободното движение — Цел да се избегне опасността от безнаказаност на извършилите престъпление лица — Цел да се увеличат шансовете за социална реинтеграция на осъденото лице“

1. Настоящото преюдициално запитване дава повод на Съда да допълни практиката си в областта на екстрадицията на граждани на Европейския съюз, които са се възползвали от правото си на свободно движение в държава членка, различна от тази, на която са граждани.

2. Практиката на Съда, установена с решението му от 6 септември 2016 г., Petruhhin ( 2 ), се отнася до молби за екстрадиция, отправени от трети държави с цел наказателно преследване, а настоящото дело е свързано с оправена от руските до финландските органи молба за екстрадицията на г‑н Denis Raugevicius, литовски гражданин, с цел изпълнение на наказание.

3. В настоящото заключение ще предложа на Съда да постанови, че членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство, когато държава членка, в която се намира гражданин на Съюза, който е гражданин на друга държава членка, е сезирана с молба ...