всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Предстои добавяне/Няма информация

Няма информация за автентичния език на производството

Дело C-542/18: Réexamen Simpson/Съвет, Заключение от 12 септември 2019 г.

Нарушение на правото на съд, създаден със закон, поради нередовност в процедурата по назначаване на съдия в Съда на публичната служба на Европейския съюз
Неправомерно осъществяване на инцидентен контрол за законосъобразност на назначаването на съдия от страна на Общия съд
Неспазване на принципа на правната сигурност при определяне на последиците от нередовността в процедурата по назначаване

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-391/16: M (Отнемане на статута на бежанец), Съдебно решение от 14 май 2019 г.

Невалидни ли са разпоредбите на член 14, параграфи 4 и 6 от Директива 2011/95, поради това че са в противоречие с член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с член 78, параграф 1 ДФЕС, както и с общите принципи на правото на Съюза по смисъла на член 6, параграф 3 ДЕС?
Трябва ли член 14, параграф 5 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че създава нова клауза за изключване от предвидения в член 13 от същата директива статут на бежанец и следователно от член 1, раздел А от Женевската конвенция?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, съвместим ли е така тълкуваният член 14, параграф 5 с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, в която клаузата за изключване, предвидена в член 1, раздел F, е формулирана изчерпателно и следва да се тълкува стриктно?
В случай че на първия въпрос бъде даден отрицателен отговор, трябва ли член 14, параграф 5 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че въвежда основание за отказ на статута на бежанец, което не е предвидено в Женевската конвенция, чието спазване е наложено с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС?
В случай че на третия въпрос бъде даден утвърдителен отговор, съвместим ли е член 14, параграф 5 от посочената по-горе директива с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, след като въвежда основание за отказ на статута на бежанец без каквото и да е разглеждане на опасението от преследване, както се изисква по член 1, раздел А от Женевската конвенция?
В случай че на първия и третия въпрос бъде даден отрицателен отговор, как следва да се тълкува член 14, параграф 5 от Директива 2011/95, така че да бъде в съответствие с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция?
Трябва ли член 14, параграф 4 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че създава нова клауза за изключване от предвидения в член 13 от същата директива статут на бежанец и следователно от член 1, раздел А от Женевската конвенция?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, съвместим ли е така тълкуваният член 14, параграф 4 с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, в която клаузата за изключване, предвидена в член 1, раздел F, е формулирана изчерпателно и следва да се тълкува стриктно?
В случай че на първия въпрос бъде даден отрицателен отговор, трябва ли член 14, параграф 4 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че въвежда основание за отнемане на статута на бежанец, което не е предвидено в Женевската конвенция, чието спазване е наложено с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС?
В случай че на третия въпрос бъде даден утвърдителен отговор, съвместим ли е член 14, параграф 4 от посочената по-горе директива с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, след като въвежда основание за отнемане на статута на бежанец, което не само не е предвидено в Женевската конвенция, но и освен това не може по никакъв начин да се изведе от нея?
В случай че на първия и третия въпрос бъде даден отрицателен отговор, как следва да се тълкува член 14, параграф 4 от посочената по-горе директива, така че да бъде в съответствие с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело : Становище на Съда

Съвместим ли е механизмът за уреждане на спорове между инвеститори и държави (УСИД), предвиден във ВИТС, с автономията на правния ред на Европейския съюз?
Нарушава ли раздел Е от осма глава на ВИТС принципа на равно третиране, ефективността на правото на Съюза или правото на достъп до независим съд?
Осигурява ли ВИТС достатъчно гаранции за независимостта и безпристрастността на създадените съдилища по отношение на инвеститорите, включително относно съдебната процедура, достъпа и назначенията на съдии?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-183/17: International Management Group/Комисия, Съдебно решение от 31 януари 2019 г.

Допустимо ли е Комисията да приеме решения, с които отказва възлагането на задачи по изпълнението на бюджета на Европейския съюз на организация, въз основа на съмнения относно нейния статут на международна организация по смисъла на приложимите финансови разпоредби?
Законосъобразно ли е Общият съд да приеме, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е обосновала спорните решения със съмнения относно статута на IMG като международна организация по смисъла на финансовите разпоредби на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-33/17: Čepelnik, Определение от 19 декември 2018 г.

Допустимо ли е компетентните органи да задължат възложителя да спре плащанията към изпълнителя и да предостави гаранция при наличие на обосновано подозрение за административно нарушение, преди да е установено такова нарушение?
Съответства ли подобна мярка на изискванията на националното трудово право и защитата на работниците, когато има подозрение за социална измама, злоупотреба или друга практика, засягаща техните права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-150/17: Европейски съюз/Kendrion, Съдебно решение от 13 декември 2018 г.

Допустимо ли е обжалването, подадено от Европейския съюз, представляван от Съда на Европейския съюз, срещу решение на Общия съд по иск за обезщетение за нарушение на разумния срок?
Съществува ли достатъчно пряка причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за произнасяне по дело и настъпването на вредата, изразяваща се в разноски за банкова гаранция?
Определил ли е Общият съд правилно разумния срок за произнасяне по делото и мотивирал ли е достатъчно преценката си относно продължителността на производството?
Доказана ли е реална и сигурна имуществена вреда, свързана с плащането на лихви за забава, и мотивирал ли е Общият съд достатъчно отказа си да присъди обезщетение на това основание?
Определил ли е Общият съд правилно размера на обезщетението за неимуществени вреди, произтичащи от нарушението на разумния срок за произнасяне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-33/17: Čepelnik, Съдебно решение от 13 ноември 2018 г.

Следва ли член 56 ДФЕС и Директива 2014/67 да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да разпореди на лице в тази държава, което е възложило работа, да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата, ако спирането на плащанията и внасянето на гаранцията служат единствено за обезпечаване на евентуална глоба, която следва да бъде наложена само впоследствие в отделно производство срещу доставчик на услуги със седалище в друга държава членка?
При отрицателен отговор на този въпрос:
а) Следва ли член 56 ДФЕС и Директива 2014/67 да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да разпореди на възложилия работа в тази държава да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата, ако в доставчикът на услуги, установен в друга държава членка, на когото трябва да бъде наложена глоба, няма право да обжалва решението, по силата на което се разпорежда внасянето на гаранция, в производство относно самата гаранция, а жалбата на възложителя срещу това решение не спира изпълнението му?
б) Следва ли член 56 ДФЕС и Директива 2014/67 да се тълкуват в смисъл, че не допуска държава членка да разпореди на възложилия работа в тази държава да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата само защото доставчикът на услуги е със седалище в друга държава — членка на ЕС?
в) Следва ли член 56 ДФЕС и Директива 2014/67 да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да разпореди на възложилия работа в тази държава да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата, въпреки че тази сума не е изискуема все още и размерът на окончателната сума все още не е установен поради насрещни вземания и права на задържане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-391/16: M (Отнемане на статута на бежанец), Заключение от 21 юни 2018 г.

1. Трябва ли член 14, параграф 5 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че създава нова клауза за изключване от предвидения в член 13 от същата директива статут на бежанец и следователно от член 1, [раздел] А от Женевската конвенция
2. В случай на утвърдителен отговор на [първия] въпрос […], съвместим ли е така тълкуваният член 14, параграф 5 с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, в която клаузата за изключване, предвидена в член 1, [раздел] F, е формулирана изчерпателно и следва да се тълкува стриктно
3. В случай че на [първия] въпрос […] бъде даден отрицателен отговор, трябва ли член 14, параграф 5 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че въвежда основание за отказ на статута на бежанец, което не е предвидено в Женевската конвенция, чието спазване е наложено с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС
4. В случай, че на [третия] въпрос […] бъде даден утвърдителен отговор, съвместим ли е член 14, параграф 5 от [Директива 2011/95] с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, след като въвежда основание за отказ на статута на бежанец без каквото и да е разглеждане на опасението от преследване, както се изисква по член 1, [раздел] А от Женевската конвенция
5. В случай че на [първия и третия] въпрос[…] бъде даден отрицателен отговор, как следва да се тълкува член 14, параграф 5 от [Директива 2011/95], така че да бъде в съответствие с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция
1. Трябва ли член 14, параграф 4 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че създава нова клауза за изключване от предвидения в член 13 от същата директива статут на бежанец и следователно от член 1, [раздел] А от Женевската конвенция
2. В случай на утвърдителен отговор на [първия] въпрос […], съвместим ли е така тълкуваният член 14, параграф 4 с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, в която клаузата за изключване, предвидена в член 1, [раздел] F е формулирана изчерпателно и следва да се тълкува стриктно
3. В случай че на [първия] въпрос […] бъде даден отрицателен отговор, трябва ли член 14, параграф 4 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че въвежда основание за отнемане на статута на бежанец, което не е предвидено в Женевската конвенция, чието спазване е наложено с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС
4. В случай че на [третия] въпрос […] бъде даден утвърдителен отговор, съвместим ли е член 14, параграф 4 от [Директива 2011/95] с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, след като въвежда основание за отнемане на статута на бежанец, което не само не е предвидено в Женевската конвенция, но и освен това не може по никакъв начин да се изведе от нея
5. В случай че на [първия и третия] въпрос[…] бъде даден отрицателен отговор, как следва да се тълкува член 14, параграф 4 от [Директива 2011/95], така че да бъде в съответствие с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция
Невалидни ли са разпоредбите на член 14, параграфи 4 и 6 от Директива [2011/95], поради това че са в противоречие с член 18 от [Хартата], с член 78, параграф 1 [ДФЕС], както и с общите принципи на правото на Съюза по смисъла на член 6, параграф 3 [ДЕС]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-316/16: B, Съдебно решение от 17 април 2018 г.

Трябва ли член 28, параграф 3, буква а) от Директива 2004/38/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба защита срещу експулсиране зависи от условието заинтересованото лице да разполага с право на постоянно пребиваване по смисъла на член 16 и член 28, параграф 2 от тази директива?
Трябва ли изискването по член 28, параграф 3, буква а) от Директива 2004/38 за „пребивава[не] в приемащата държава членка през последните десет години“ да се тълкува в смисъл, че гражданин на Съюза, който се е установил като малко дете в друга държава членка, различна от тази, на която е гражданин, и е живял в нея в продължение на двадесет години, преди да бъде осъден там и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода, което все още изтърпява към момента, когато спрямо него се приема решение за експулсиране, може да отговаря на това изискване и ако може — какви са условията за това?
Към кой момент трябва да се преценява изпълнението на условието лицето да е „пребивавал[о] в приемащата държава членка през последните десет години“ по смисъла на член 28, параграф 3, буква а) от Директива 2004/38?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-397/16: Acacia, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.

Следва ли член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 да се тълкува в смисъл, че съдържащата се в него така наречена „клауза за поправка“ изисква — като условие за изключване на закрилата като промишлен дизайн на Общността по отношение на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, използвана при поправка на съставния продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед — ползващият се от закрила промишлен дизайн да е предопределен от външния вид на съставния продукт?
При какви условия съгласно така наречената „клауза за поправка“, съдържаща се в член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002, е изключена закрилата като промишлен дизайн на Общността по отношение на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, използвана при поправка на съставния продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед?
Следва ли член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 да се тълкува в смисъл, че за да може да се позове на съдържащата се в тази разпоредба така наречена „клауза за поправка“, производителят или продавачът на част от съставен продукт трябва да следи, и евентуално — по какъв начин, че тази част да може да бъде купена единствено при поправка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form