Дело C-369/96: Arblade, Заключение от 25 юни 1998 г.

1) Следва ли членове 59 и 60 от Договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава-членка да изисква от предприятие, установено в друга държава-членка и временно извършващо работа в първата държава: 1. да съхранява социални документи (регистър на персонала и индивидуални сметки) на белгийския адрес на физическо лице, което ги съхранява в качеството си на представител или служител на работодателя; 2. да изплаща на своите работници минималното възнаграждение, определено в колективен трудов договор; 3. да води специален регистър на персонала; 4. да издава индивидуален документ за всеки работник; 5. да назначи представител или служител, отговорен за индивидуалните сметки на работниците; 6. да изплаща вноски за „timbres-fidélité“ и „timbres-intempérie“ (бонуси за лоялност и за лошо време) за всеки работник; 7. да не възпрепятства проверки, организирани съгласно законодателството на тази държава относно съхраняването на социални документи; 8. да не възпрепятства проверки, организирани съгласно законодателството на тази държава относно социалните инспекции; 9. да изготвя индивидуална сметка за всеки работник; 10. да изготвя вътрешен трудов ред; когато това предприятие вече е подчинено на задължения, които, макар и не идентични, са поне сравними по цел по отношение на същите работници и за същия период на дейност в държавата, в която е установено?
2) Могат ли членове 59 и 60 да направят неприложим първия параграф на член 3 от Гражданския кодекс относно белгийското законодателство за обществения ред?