Дело C-159/18: Moens, Заключение от 19 декември 2018 г.

Попада ли разглежданото в [спора в главното производство] обстоятелство, а именно разливането на гориво върху писта за излитане, довело до нейното затваряне [наричано по-нататък „разглежданото събитие“], в обхвата на понятието „събитие“ по смисъла на точка 22 от решение от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann (C‑549/07, EU:C:2008:771) или в обхвата на понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на съображение 14 от [Регламента за правата на пътниците] съгласно тълкуването му в решение от 31 януари 2013 г., McDonagh (C‑12/11, EU:C:2013:43), или тези две понятия се припокриват;
Трябва ли член 5, параграф 3 от [този регламент] да се тълкува в смисъл, че [разглежданото събитие] трябва да се счита за събитие, присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и следователно не би могло да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“, което може да освободи въздушния превозвач от задължението му за обезщетяване на пътниците в случай на голямо закъснение на извършен полет?
Ако [разглежданото събитие] следва да се счита за „извънредно обстоятелство“, трябва ли от това да се заключи, че за въздушния превозвач то представлява „извънредно обстоятелство“, което не е могло да бъде избегнато, дори да са били взети всички необходими мерки?