4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-83/21: Airbnb Ireland и Airbnb Payments UK, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.
Следва ли изразите „технически регламент“ на услугите на информационното общество и „правило за услуги“ на информационното общество, фигуриращи в Директива 2015/1535, да се разбират в смисъл, че включват и данъчни мерки, които не целят пряко да регламентират специфична услуга на информационното общество, но са от естество да уредят конкретното упражняване на разглежданата дейност на територията на съответната държава членка?
Допуска ли член 56 ДФЕС мерки като трите вида задължения, изложени в точка 33 от настоящото решение, а именно: задължението за събиране и съобщаване на данъчните органи на данните, свързани с договорите за наем, сключени вследствие на посредничеството във връзка с недвижими имоти; задължението за удържане при източника на дължимия данък от сумите, платени от наемателите на наемодателите, и за внасяне на този данък в държавния бюджет; и задължението, въведено за доставчиците на посреднически услуги във връзка с недвижими имоти, които не са установени в Италия, да определят данъчен представител?
Следва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при повдигнат от една от страните по главното производство въпрос относно тълкуването на правото на Съюза определянето и формулирането на въпросите, които следва да се поставят на Съда, се извършва само от националната юрисдикция и тези страни не могат да налагат или променят съдържанието им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-332/21: Quadrant Amroq Beverages, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.
Трябва ли член 27, параграф 1, буква д) от Директива 92/83 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване се прилага както за етиловия алкохол, който се използва за производството на ароматизанти, които на свой ред се използват за приготвянето на безалкохолни напитки с алкохолно съдържание по обем, не по-високо от 1,2 % vol, така и за етиловия алкохол, който вече е бил използван за производството на такива ароматизанти?
Трябва ли член 27, параграф 1, буква д) от Директива 92/83 да се тълкува в смисъл, че когато етиловият алкохол, освободен за потребление в държава членка, в която е освободен от акциз, тъй като е бил използван за производството на ароматизанти, предназначени за приготвянето на безалкохолни напитки с алкохолно съдържание по обем, не по-високо от 1,2 % vol, впоследствие се продава в друга държава членка, последната е длъжна да третира този етилов алкохол по същия начин на своя територия?
Трябва ли член 27, параграф 1, буква д) от Директива 92/83 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която обвързва правото на икономическия оператор, продаващ на нейна територия стоки, които е закупил от продавач, намиращ се на територията на друга държава членка, в която те са произведени, освободени за потребление и освободени от облагане с акциз в съответствие с тази разпоредба, да получи предвиденото в нея освобождаване с условието той да има качеството на регистриран получател, а въпросният продавач това на лицензиран складодържател, освен ако са налице конкретни, обективни и подлежащи на проверка доказателства, че това условие е необходимо, за да се осигури точното и опростено прилагане на това освобождаване и да се предотврати отклонението от акцизно облагане, избягването на акцизи или злоупотребата?
Четвъртият въпрос не следва да получи отговор, тъй като според отговора на първия въпрос Ирландия правилно е приложила освобождаването.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-88/21: Lietuvos Respublikos vidaus reikalų ministerija (Immatriculation des véhicules signalés), Съдебно решение от 15 декември 2022 г.
Трябва ли член 39 от [Решение ШИС II], и по-специално член 39, параграф 3, да се тълкува в смисъл, че налага задължение да се забрани регистрацията на вещи, за които е подаден сигнал в [ШИС II], въпреки че сигналът вече не е релевантен (превозното средство е открито, наказателното производство в държавата членка, в която е било открито превозното средство, е било прекратено поради липса на престъпление, извършено в тази държава членка; подалата сигнала държава е била информирана, но не е предприела действия за заличаване на сигнала от системата)?
Трябва ли член 39 от [Решение ШИС II], и по-специално член 39, параграф 3, да се тълкува в смисъл, че задължава държава членка, която е открила вещ, за която е подаден сигнал съгласно член 38, параграф 1 от Решението, да приеме национални правила, забраняващи всякакви действия с откритата вещ, освен такива за постигане на посочената в член 38 цел (изземване или използване като доказателство в наказателно производство)?
Трябва ли член 39 от [Решение ШИС II], и по-специално член 39, параграф 3, да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да приемат правни норми, които предвиждат изключения от забраната за регистрация на превозни средства, за които е въведен сигнал в [ШИС II] в съответствие с член 38 от Решението, след като компетентните органи на държавата членка са предприели мерки, за да информират за откритата вещ държавата, въвела сигнала?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-577/21: HUK-COBURG-Allgemeine Versicherung, Съдебно решение от 15 декември 2022 г.
Следва ли член 3, четвърта алинея от Директива 2009/103/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която обезщетяването от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства на неимуществените вреди, претърпени от близките роднини на пострадалите при пътнотранспортни произшествия, зависи от условието тези вреди да са довели до патологично увреждане на близките роднини?
Важи ли принципът националният съд да тълкува националното право в съответствие с правото на Европейския съюз, тогава, когато националният съд прилага не своето национално право, а националното право на друга държава — членка на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-460/20: Google (Déréférencement d’un contenu prétendument inexact), Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Съвместимо ли е с правото на субекта на данни на зачитане на неговия личен живот (член 7 от Хартата) и на защита на личните му данни (член 8 от Хартата) обстоятелството, че при претегляне на конкуриращите се права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, което се извършва съгласно член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД в рамките на разглеждането на искането на това лице за премахване от резултатите при търсене, отправено към администратора на услуга за търсене в интернет, когато връзката, чието премахване се иска, насочва към съдържание, което включва фактически твърдения и основани на такива твърдения оценъчни преценки, чиято истинност субектът на данни оспорва и от чиято истинност зависи законосъобразността на посоченото съдържание, от решаващо значение е да се вземе предвид и обстоятелството дали субектът на данни може в разумна степен — например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки — да получи правна защита срещу доставчика на съдържание и по този начин да може да получи поне индикативно разрешение на въпроса за истинността на съдържанието, към което препраща администраторът на интернет търсачката?
Трябва ли с оглед на искане за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, който при търсене по име извършва търсене на снимки на физически лица, публикувани в интернет от трети лица във връзка с името на съответното лице, и който в списъка с резултатите при търсене показва намерените от него снимки под формата на миниатюрни изображения (thumbnails), в рамките на извършваното съгласно член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 и съгласно член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД претегляне на конкуриращи се права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, да се вземе предвид основно контекстът на първоначалната публикация на третото лице, независимо че когато миниатюрното изображение се визуализира чрез интернет търсачката, страницата на третото лице безспорно се показва под формата на връзка, но тя не е конкретно назована и произтичащият от тези обстоятелства контекст не се показва от услугата за търсене в интернет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-180/21: Inspektor v Inspektorata kam Visshia sadeben savet (Finalités du traitement de données – Enquête …, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Следва ли член 1, параграф 1 от Директива [2016/680] да се тълкува в смисъл, че при посочване на целите изброява „предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления“ като аспекти на една обща цел?
Приложими ли са разпоредбите на [ОРЗД] спрямо Прокуратурата на Република България, поради това че събраната в качеството ѝ на „администратор“ по член 3, точка 8 от Директива […] 2016/680 информация за едно лице, отнасяща се до образувана срещу него прокурорска преписка за проверка на данни за извършено престъпление, е използвана в защитата ѝ пред съд като страна в гражданско производство — чрез съобщаване на факта на образуването ѝ или чрез представяне на материалите от нея?
При утвърдителен отговор на този въпрос, следва ли изразът „легитимни интереси“ в член 6, параграф 1, първа алинея, буква е) от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че обхваща разкриването изцяло или частично на информация за едно лице, събрана в образувана срещу него прокурорска преписка за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, ако е в защита на администратора като страна в гражданско производство, и изключва ли съгласието на субекта на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/22: CJ (Décision de remise différée en raison de poursuites pénales), Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Допустимо ли е лице, за което е издадена европейска заповед за арест и чието предаване е отложено поради висящо наказателно производство в изпълняващата държава членка, да остане задържано въз основа на европейската заповед за арест до приключване на това производство?
Изисква ли член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 решението за отлагане на предаването да бъде взето от изпълняващия съдебен орган, и ако не е, следва ли лицето да бъде освободено?
Позволява ли член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 във връзка с членове 47 и 48 от Хартата отлагането на предаването единствено на основание, че издирваното лице не се е отказало от правото си да се яви лично на съдебния процес в изпълняващата държава членка, и какви фактори трябва да се вземат предвид при това решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/21: HYA и др. (Impossibilité d’interroger les témoins à charge), Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Съответен ли е на чл. 8 ал. 1 и на чл. 6 ал. 1 вр. съобр. 33—34 от Директива 2016/343 и на чл. 47 ал. 2 от Хартата национален закон, който предвижда, че правото на подсъдимия да присъства в процеса е спазено и че прокурорът надлежно упражнява задължението си да докаже вината на обвиняемия, ако в съдебната фаза на наказателния процес, когато свидетели не могат да бъдат разпитани поради обективни причини, бъдат приети показанията на тези свидетели, дадени в досъдебната фаза на процеса — при условие че тези свидетели са били разпитани само от обвинението и без участието на защитата, но пред съдия, и при условие че обвинението още в досъдебната фаза е можело да осигури възможност на защитата да участва в този разпит, но не го е направило?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-247/21: Luxury Trust Automobil, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Трябва ли член 42, буква а) във връзка с член 197, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че определяне на получателя на доставката като лицето — платец на ДДС, e налице и когато във фактурата, в която не е посочен размер на ДДС, е отбелязано „освободена вътреобщностна тристранна операция“?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Може ли такова отбелязване върху фактурата да бъде надлежно коригирано впоследствие (чрез вписване „вътреобщностна тристранна операция съгласно член 25 от UStG [1994]. Данъчното задължение преминава върху получателя на доставката“)?
б) Необходимо ли е за наличието на надлежно коригиране коригираната фактура да достигне до получателя на фактурата?
в) Има ли коригирането обратно действие към датата на първоначалното фактуриране?
Трябва ли член 219а от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че следва да се прилагат правилата за фактуриране на държавата членка, чиито правила биха се прилагали, ако във фактурата (все още) няма определяне на „придобиващ“ като лицето — платец на ДДС, или следва да се прилагат правилата за фактуриране на държавата членка, чиито правила биха се прилагали при евентуално надлежно определяне на „придобиващия“ като лицето — платец на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.