всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4 - Вътрешна политика на Европейския съюз

Вътрешна политика на Европейския съюз

Дело C-205/21: Ministerstvo na vatreshnite raboti (Enregistrement de données biométriques et génétiques par la p…, Съдебно решение от 26 януари 2023 г.

Валидно ли се имплементира чл. 10 Директива 2016/680, чрез позоваване в национален закон — чл. 25 ал. 3 и чл. 25а от [ЗМВР] — на сходната норма на чл. 9 от [ОРЗД]?
Спазено ли е изискването по чл. 10 б. „а“ от Директива 2016/680 вр чл. 52 вр чл. 3 и чл. 8 от Хартата относно предвидено в закон ограничение на личната неприкосновеност и на защитата на лични данни, при противоречиви национални норми относно допускането на обработка на генетични и биометрични данни за нуждите на полицейската регистрация?
Съответен ли е на чл. 6 б. „а“ от Директива 2016/680 вр чл. 48 от Хартата национален закон — чл. 68 ал. 4 от [ЗМВР], който предвижда задължение за съда да разпореди принудително събиране на лични данни (фотографиране, дактилоскопиране и взимане на образци за ДНК профил), ако обвиняем за умишлено престъпление от общ характер откаже доброволно да сътрудничи при снемане на тези лични данни, без съдът да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението, предмет на обвинението?
Съответен ли е на чл. 10, чл. 4 ал.1 б. „а“ и б. „в“, чл. 8 ал. 1 и ал. 2 от Директива 2016/680 национален закон — чл. 68 ал. 1—3 от [ЗМВР], който предвижда като общо правило фотографиране, дактилоскопиране и взимане на образци за ДНК профил на всички обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-680/20: Unilever Italia Mkt. Operations, Съдебно решение от 19 януари 2023 г.

Извън случаите на контролирани дружества, кои са релевантните критерии, за да се определи дали в резултат на съгласувани действия по договор между формално независими и самостоятелни икономически оператори е налице един-единствен стопански субект по смисъла на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС
По-специално, може ли да се счита за достатъчно наличието на определена степен на намеса в търговските решения на друго предприятие, присъща за отношенията на търговско сътрудничество между производителя и дистрибуционните посредници, за да се приеме, че тези лица са част от един-единствен стопански субект
Или е необходимо да е налице „йерархична“ връзка между двете предприятия, изразена в наличието на договор, по силата на който няколко независими предприятия се „подчиняват“ на дейността по управление и координация на едно от тях, така че [компетентният орган за защита на конкуренцията] да трябва да докаже наличието на множество системни и постоянни ръководни действия, които могат да засегнат управленските решения на предприятието, по-специално стратегическите и оперативните решения от финансов, промишлен и търговски характер?
При преценката дали е налице злоупотреба с господстващо положение поради клаузи за изключителност трябва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че [компетентният орган] за защита на конкуренцията е длъжен да провери дали тези клаузи имат за последица отстраняване от пазара на също толкова ефективни конкуренти и да анализира подробно представените от [една] страна икономически анализи относно реалната възможност разглежданото поведение да отстрани от пазара също толкова ефективни конкуренти
Или, в случай на клаузи за изключителност с отстраняващ [конкурентите] ефект или на поведение, характеризиращо се с многобройни злоупотреби (отстъпки за лоялност и клаузи за изключителност), няма никакво правно задължение за [компетентния орган за защита на конкуренцията] да основе решението си за установяване на нарушение на конкуренцията на критерия за също толкова ефективен конкурент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-147/21: CIHEF и др., Съдебно решение от 19 януари 2023 г.

Следва ли Регламент (ЕС) № 528/2012 и съответно членове 34 и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба:
– която забранява определени търговски практики, като отстъпките, намаленията, комисионите, разликата в общите и специалните условия за продажба, предоставянето на безплатни бройки или всякакви еквивалентни практики във връзка с биоциди, спадащи към продуктови типове 14 и 18, включени в главна група 3 на тези типове продукти, съгласно приложение V към този регламент;
– която изисква поставянето на указание относно рекламата, предназначена за професионалните потребители, за биоциди, спадащи към продуктови типове 2 и 4, включени в главна група 1 на тези типове продукти, както и към продуктови типове 14 и 18;
– която забранява рекламата, предназначена за широката общественост, в полза на биоциди, спадащи към продуктови типове 2 и 4, както и към продуктови типове 14 и 18?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-379/21: TBI Bank, Определение от 17 януари 2023 г.

Необходимо ли е националната юрисдикция служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договор за потребителски кредит при производство по издаване на заповед за изпълнение, когато длъжникът потребител не участва в производството?
Допустимо ли е националната юрисдикция, следваща да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд, да бъде обвързана от указанията на този съд, ако те не съответстват на правото на Съюза и на правните последици, произтичащи от неравноправния характер на договорна клауза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-632/20: Испания/Комисия, Съдебно решение от 17 януари 2023 г.

Допустимо ли е Косово да бъде третирано като „трета страна“ по смисъла на член 35, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1971, въпреки че не е признато от всички държави членки като независима държава?
Може ли член 111 от Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Косово да служи като достатъчно правно основание за участието на националния регулаторен орган на Косово в ОЕРЕС по смисъла на член 35, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1971?
Включва ли сътрудничеството, предвидено в член 111 от ССА с Косово, правото на участие на националния регулаторен орган на Косово в органите на ОЕРЕС, дори при липса на изрично предвидено такова участие в споразумението?
Разполага ли Европейската комисия с правомощие едностранно да установява работните договорености за участието на националния регулаторен орган на Косово в ОЕРЕС по силата на член 17 ДЕС и член 35, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1971, или тези договорености следва да бъдат съгласувани и разрешени съвместно от ОЕРЕС и Службата на ОЕРЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-729/21: Dyrektor Izby Administracji Skarbowej w Łodzi, Определение от 16 януари 2023 г.

Какво следва да се разбира под „прехвърляне на универсалитет от вещи“ по смисъла на член 19, първа алинея от Директива 2006/112 и какви са критериите за квалифициране на дадена операция като такова прехвърляне?
Необходимо ли е получателят на прехвърления универсалитет да запази правната идентичност на прехвърлителя или да продължи същата дейност за приложимостта на член 19, първа алинея от Директива 2006/112?
Допустимо ли е националното право да предвиди освобождаване от ДДС при прехвърляне на универсалитет от вещи, без да поставя условие за правоприемство на получателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-574/20: Finanzamt Österreich, Определение от 13 януари 2023 г.

Допуска ли член 7 от Регламент № 883/2004 държавите членки да въвеждат механизъм за адаптиране на семейните обезщетения чрез индексиране въз основа на равнището на цените в държавата по местоживеене на децата на работника, предвид задълженията по член 67 и член 7 от същия регламент във връзка с член 45 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-323/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Délai de transfert – Pluralité de demandes), Съдебно решение от 12 януари 2023 г.

Следва ли понятието „молеща държава членка“ по смисъла на член 29, параграф 2 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че това е държавата членка (в настоящия случай третата държава членка, т.е. Кралство Нидерландия), която последна е подала искане до друга държава членка за обратно приемане или за поемане на отговорността?
При отрицателен отговор: обстоятелството, че между две държави членки (в настоящия случай Федерална република Германия и Италианската република) e постигнато споразумение за обратно приемане, има ли някакви последици и за произтичащите от Регламент [„Дъблин III“] правни задължения на третата държава членка (в настоящия случай Кралство Нидерландия) към чужденеца или към държавите членки, които по-рано са постигнали посоченото споразумение, и ако това е така, какви са те?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, с оглед на съображение 19 от Регламент [„Дъблин III“] следва ли член 27, параграф 1 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде уважена жалба на търсещо международна закрила лице срещу решение за прехвърлянето му, което не можело да се извърши поради изтичане на срока за прехвърляне, договорен по-рано между две държави членки (в настоящия случай между Федерална република Германия и Италианската република)?
Следва ли член 29 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че срок за прехвърляне по смисъла на член 29, параграфи 1 и 2, който не е изтекъл, започва отново от деня, в който чужденец, който е осуетил прехвърлянето си, като се е укрил, подаде нова молба за международна закрила в друга (в конкретния случай трета) държава членка?
При отрицателен отговор на първия въпрос, с оглед на съображение 19 от Регламент [„Дъблин III“], следва ли член 27, параграф 1 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде уважена жалба на търсещо международна закрила лице срещу решение за прехвърлянето му, което не можело да се извърши поради изтичане на срока за прехвърляне, договорен по-рано между две държави членки (в настоящия случай между Френската република и Република Австрия), в резултат на което е изтекъл срокът, в който Нидерландия е можела да извърши прехвърлянето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-42/21: Lietuvos geležinkeliai/Комисия, Съдебно решение от 12 януари 2023 г.

Следва ли да се приложат критериите, установени в решение Bronner, при преценка дали премахването на железопътна линия от страна на предприятие с господстващо положение представлява злоупотреба по член 102 ДФЕС?
Достатъчно ли е доказано, че премахването на железопътната линия представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС?
Може ли премахването на железопътната линия само по себе си, независимо от предхождащото спиране на движението, да се квалифицира като практика, която може да ограничи конкуренцията?
Допуснати ли са грешки при определянето на размера на наложената глоба, по-специално поради противоречие относно наличието на антиконкурентно намерение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-396/21: FTI Touristik (Voyage à forfait aux Îles Canaries), Съдебно решение от 12 януари 2023 г.

Следва ли ограниченията във връзка с инфекциозно заболяване, широко разпространено в дестинацията на пътуването, да се считат за липса на съответствие по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2015/2302 и когато поради световното разпространение на инфекциозното заболяване такива ограничения са наложени както в мястото на пребиваване на пътуващия, така и в други държави?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 19495969798535 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form