4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-555/21: UniCredit Bank Austria, Съдебно решение от 9 февруари 2023 г.
Следва ли член 25, параграф 1 от Директива 2014/17 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при упражняване на правото на кредитополучателя да погаси изцяло или отчасти размера на кредита преди изтичането на уговорения срок, дължимите от кредитополучателя лихви и зависещите от срока на кредита разходи се намаляват пропорционално, докато за независещите от срока на кредита разходи няма такава уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-635/21: LB GmbH (Air loungers), Съдебно решение от 9 февруари 2023 г.
Следва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че така наречените самонадуваеми легла (Air Lounger), като тези в настоящия случай, описани по-подробно в акта за преюдициално запитване, трябва да бъдат класирани в подпозиция 94018000 от тази номенклатура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-688/21: Confédération paysanne и др. (Mutagenèse aléatoire in vitro), Съдебно решение от 7 февруари 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/18 във връзка с точка 1 от приложение IБ към тази директива и с оглед на съображение 17 от нея да се тълкува в смисъл, че за да се разграничат сред техниките/методите на мутагенеза техниките/методите, които традиционно са били използвани в редица приложения и чиято безопасност е отдавна известна по смисъла на решение [от 25 юли 2018 г., Confédération paysanne и др. (C‑528/16, EU:C:2018:583)], е достатъчно да се вземат предвид само начините, по които мутагенът модифицира генетичния материал на организма, или, напротив, следва да се вземат предвид всички вариации на организма, предизвикани от използвания способ, включително сомаклоналните вариации, които могат да засегнат човешкото здраве и околната среда?
Трябва ли член 3, параграф 1 от [Директива 2001/18] във връзка с точка 1 от приложение IБ към тази директива и с оглед на съображение 17 от нея да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали дадена техника/метод на мутагенеза традиционно е бил(а) използван(а) в редица приложения и дали безопасността ѝ(му) е отдавна известна по смисъла на решение [от 25 юли 2018 г., Confédération paysanne и др. (C‑528/16, EU:C:2018:583)], е достатъчно да се вземат предвид само отглежданите на полето култури от получени чрез тази техника/метод организми или, напротив, че е възможно да се вземат предвид и научните изследвания и публикации, които не се отнасят до тези култури, като, що се отнася до тези изследвания и публикации, само тези от тях, имащи отношение към рисковете за човешкото здраве и за околната среда, ли са меродавни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-649/20: Испания/Комисия, Съдебно решение от 2 февруари 2023 г.
Допустимо ли е Caixabank и другите жалбоподатели по дело C‑662/20 P да обжалват решението на Общия съд като встъпили страни?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз относно селективността на системата STL и възстановяването на помощта?
Явява ли се испанската система „лизинг срещу данък“ (STL) селективна държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Нарушени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания, правната сигурност и равното третиране при разпореждането за възстановяване на помощта?
Правилно ли е определен кръгът на получателите на помощта и допустимо ли е възстановяването да се изисква изцяло от инвеститорите в обединенията по икономически интерес (ОИИ), когато част от предимството е прехвърлена към корабоплавателните предприятия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-676/21: Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö (Taxe sur les véhicules), Съдебно решение от 2 февруари 2023 г.
Възможно ли е разпоредбите относно свободното движение на стоки в част трета, дял II от Договора за функционирането на Европейския съюз или член 110 ДФЕС да не допускат законодателството на държава членка, което предвижда, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство включеният в стойността на всеки автомобил данък върху моторните превозни средства по смисъла на [Закона за данъка върху моторните превозни средства 1482/1994] не се възстановява на собственика на този автомобил, когато той го изнася окончателно с цел да го използва постоянно в друга държава членка, и от значение ли е в този контекст обстоятелството дали е налице намерение за постоянно използване на моторното превозно средство основно на територията на държавата членка, която е събрала данъка върху моторното превозно средство, и дали то действително е постоянно използвано по този начин?
Ако използването, за което е предназначено съответното моторно превозно средство, и действителното му използване са от значение за отговора на първия въпрос, как следва да се докаже непостоянният характер на това използване, при положение че не може предварително да се провери продължителността на използването на дадено моторно превозно средство, върху което се упражнява неограничено право на собственост в съответната държава членка?
Ако при обстоятелства като разглежданите в главното производство отказът за възстановяване при износ по смисъла на Autoverolaki представлява ограничение на свободното движение на стоки, може ли това ограничение да бъде обосновано с целта да се ограничи износът на стари моторни превозни средства, които са често в лошо състояние и замърсяват околната среда
Следва ли ограничението за възстановяването при износ само по отношение на моторни превозни средства на по-малко от десет години да се счита за несъвместимо с правото на Съюза с мотива, че върху внесените употребявани моторни превозни средства все пак се събира данък върху моторните превозни средства, независимо на колко години са те?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-806/21: TF (Précurseurs de drogues), Съдебно решение от 2 февруари 2023 г.
Трябва ли да се считат за „оператори“ по смисъла на член 2, буква г) от Регламент № 273/2004 физическите и юридическите лица, които участват в пускането на пазара на включени в списъка вещества по такъв начин, че това участие представлява наказуемо деяние по член 2, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2004/757?
При утвърдителен отговор:
а) Посочените в първия въпрос действия на оператора представляват ли „обстоятелства“ по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 273/2004?
б) Действия като получаването, транспортирането и съхраняването на включени в списъка вещества представляват ли „обстоятелства“ по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 273/2004, ако не са извършени с намерението тези вещества да се доставят на трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-284/21: Комисия/Braesch и др., Съдебно решение от 31 януари 2023 г.
Могат ли притежателите на облигации FRESH да бъдат квалифицирани като „заинтересовани страни“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС и член 1, буква з) от Регламент 2015/1589, така че да имат процесуална легитимация да обжалват решение на Комисията, с което се одобрява държавна помощ след предварителна фаза на разглеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-682/21: HSC Baltic и др., Съдебно решение от 26 януари 2023 г.
Трябва ли член 18, параграф 1 и член 57, параграф 4, буква ж) и параграф 6 от Директива 2014/24, както и член 1, параграф 1, четвърта алинея и член 1, параграф 3 от Директива 89/665 (заедно или поотделно, но не само те) да се тълкуват в смисъл, че решението на възлагащ орган да впише даден икономически оператор в списък на ненадеждни доставчици и така да ограничи за определен период възможността му да участва в обявените впоследствие процедури за възлагане на обществени поръчки с мотива, че този икономически оператор е извършил съществено нарушение на сключен с възлагащия орган договор, е мярка, която може да бъде оспорена пред съд?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли цитираните по-горе разпоредби от правото на Съюза (заедно или поотделно, но не само те) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и практика по прилагането ѝ, съгласно които: а) при разваляне на договор за обществена поръчка поради съществено нарушение на договора възлагащият орган не приема официално (отделно) решение относно вписването на икономическите оператори в списъка на ненадеждните доставчици; б) икономическият оператор не е предварително уведомен, че предстои да бъде вписан в списъка на ненадеждните доставчици и поради това не може да представи съответните обяснения и впоследствие да обжалва ефективно вписването; в) възлагащият орган не извършва отделна проверка на обстоятелствата около лошото изпълнение на договора и следователно, ако договорът за обществена поръчка е законосъобразно развален поради съществено нарушение, икономическият оператор, който de jure е отговорен за това нарушение, автоматично се вписва в списъка на ненадеждните доставчици?
Ако отговорите на първите два въпроса са утвърдителни, трябва ли цитираните по-горе разпоредби от правото на Съюза (заедно или поотделно, но не само те) да се тълкуват в смисъл, че съдружниците в съвместна дейност (субекти, съставляващи съвместно доставчик), изпълнили договора за обществена поръчка, който е законосъобразно развален поради съществено нарушение, могат да докажат своята надеждност и така да бъдат изключени от списъка на ненадеждните доставчици, по-специално въз основа на размера на техния дял (стойността) от изпълнения договор, несъстоятелността на водещия съдружник, действия на този съдружник и приноса на възлагащия орган за неизпълнението на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-403/21: NV Construct, Съдебно решение от 26 януари 2023 г.
Трябва ли разпоредбите на член 58 от Директива [24/2014], принципът на пропорционалност и принципът на отговорност да се тълкуват в смисъл, че възлагащият орган има право, по отношение на дейности, които имат несъществено значение за дадена обществена поръчка, да определя критериите за технически капацитет, т.е. да преценява необходимостта в документацията за обществената поръчка да се включат или да не се включат критерии относно техническия и професионалния капацитет, и относно способността да се упражнява техническа и професионална дейност, при положение че тези критерии произтичат от разпоредби на специални закони?
Допускат ли принципите на прозрачност и на пропорционалност документацията за обществена поръчка да бъде автоматично допълвана с критерии за квалификация, произтичащи от специални закони, приложими към дейности, свързани с обществена поръчка, която следва да бъде възложена, които критерии не са били упоменати в документацията за обществената поръчка и които възлагащият орган е решил да не налага на икономическите оператори?
а) Допускат ли член 63 от Директива [2014/24] и принципът на пропорционалност изключването от процедурата на оферент, който не е посочил поименно оператор като подизпълнител, за да изпълни критерии относно техническия и професионалния капацитет и относно способността за упражняване на техническа и професионална дейност, които произтичат от разпоредбите на неупоменати в тръжната документация разпоредби на специални закони, когато съответният оферент е избрал друг вид възможност да ангажира специалисти в обществената поръчка въз основа на договор, а именно чрез договор за предоставяне на услуги, или е представил декларация за тяхната готовност за участие?
б) Има ли право икономическият оператор да определя собствената си организация и договорните отношения в рамките на групата, и съществува ли възможност за ангажиране в обществената поръчка и на доставчици на услуги/стоки, като се има предвид, че тези доставчици не са част от субектите, чийто капацитет оферентът възнамерява да използва, за да докаже, че изпълнява съответните критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-469/21: CGCOF, Съдебно решение от 26 януари 2023 г.
Съвместима ли е с Делегиран регламент 2016/161, и по-специално с членове 25, 31, 32, 35, 36 и 44 от него, национална правна разпоредба, която създава интерфейс — като инструмент, обслужващ съответния регистър — който е публична собственост и се управлява от държавен орган?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, съвместима ли е с Делегиран регламент 2016/161, и по-специално с членове 25, 31, 32, 35, 36 и 44 от него, национална правна разпоредба, която налага на аптеките използването на посочения интерфейс всеки път когато отпускат лекарствени продукти, заплащани от Националната здравна система?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместима ли е с Делегиран регламент 2016/161, и по-специално с членове 25, 31, 32, 35, 36 и 44 от него, национална правна разпоредба, която предвижда, че ако не се постигне споразумение между съответния държавен орган и правния субект, управляващ националния регистър, за присъединяването към последния на посочения по-горе интерфейс, решението за това присъединяване може да бъде взето едностранно и с властническо волеизявление със заповед на министъра?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.