4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-517/20: OL (Prorogation des concessions italiennes), Съдебно решение от 16 март 2023 г.
Противоречат ли принципите на свободата на установяване, недискриминацията и защитата на конкуренцията, закрепени в членове 49 и 56 ДФЕС, както и принципът на разумност, съдържащ се в тях, на национална правна уредба, която, в резултат на разпоредба или национален акт със сила на закон, води до удължаване на старите концесии и други права за събиране на залози, предоставени в рамките на обществени поръчки или чрез процедура за уреждане (без обществена поръчка), чийто естествен срок вече е бил определен за юни 2016 г.?
Противоречат ли членове 49 и 56 ДФЕС на национална правна уредба, която чрез техника на пряко предоставяне посредством акт на удължаване, който не е предшестван от провеждане на конкурсна процедура, води до неоправдано затваряне на националния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-522/21: Saatgut-Treuhandverwaltung (KWS Meridian), Съдебно решение от 16 март 2023 г.
Член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1768/95, доколкото съгласно упоменатите в него условия може да се иска минимално обезщетение за вреди в размер на четирикратната лицензна такса, съвместим ли е с Регламент (ЕО) № 2100/94, и по-специално с член 94, параграф 2, първо изречение от него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-449/21: Towercast, Съдебно решение от 16 март 2023 г.
Трябва ли член 21, параграф 1 от Регламент [№ 139/2004] да се тълкува в смисъл, че не допуска концентрация без общностно измерение по смисъла на член 1 от този регламент, която е под предвидените в националното право прагове за задължителен предварителен контрол и за която не е направено препращане до Европейската комисия съгласно член 22 от посочения регламент, да бъде разглеждана от национален орган по конкуренция като съставляваща злоупотреба с господстващо положение, забранена от член 102 ДФЕС, с оглед на структурата на конкуренцията на пазар с национално измерение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-565/21: Caixabank (Commission d’ouverture du prêt), Съдебно решение от 16 март 2023 г.
1) Допускат ли член 3, параграф 1 и членове 4 и 5 от Директива 93/13/ЕИО национална съдебна практика, която приема, че клаузата, установяваща възнаграждение за комисиона за обработка, урежда съществен елемент от договора, тъй като същото съставлява основен компонент на цената, и че тази клауза не може да се проверява за неравноправност, ако е съставена на ясен и разбираем език в съответствие с широкото тълкуване, възприето в практиката на Съда на ЕС?
2. Допуска ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 национална съдебна практика, съгласно която при преценката дали дадена клауза, уреждаща съществен елемент от договор за ипотечен заем или кредит, е ясна и разбираема, се вземат предвид обстоятелства като общата осведоменост на потребителите за тази клауза, задължителната информация, която финансовата институция трябва да предостави на потенциалния кредитополучател в съответствие със стандартизираните информационни формуляри, рекламната дейност на банките, специалното внимание на средния потребител, доколкото клаузата се отнася до част от цената, която трябва да бъде платена изцяло при отпускането на заема, и до съществена част от икономическата тежест, която той понася във връзка със заема, както и това дали текстът, мястото и структурата на клаузата дават основание да се приеме, че същата представлява съществен елемент от договора?
3. Допуска ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 национална съдебна практика, която приема, че договорна клауза като спорната в главното производство, отнасяща се до комисионата за обработка във връзка с договор за заем или за кредит, която се дължи за услугите по проучване, изготвяне и индивидуално разглеждане на искането за отпускане на заем или кредит (проучване на кредитния риск и на платежоспособността на длъжника, проверка за наличието на вещни тежести върху имота, върху който ще бъде учредена ипотеката, и т.н.) като предварително условие за отпускането на заема или кредита, и която е изрично предвидена в националното законодателство като възнаграждение за присъщите за отпускането на заем или кредит дейности, не създава в противоречие с изискванията за добросъвестност и в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-561/22: Willy Hermann Service, Определение от 7 март 2023 г.
Какъв е обхватът на задълженията на националния съд по отношение на прилагането на принципа на сила на пресъдено нещо в контекста на правото на Европейския съюз и изискванията на Директива 2013/34/ЕС?
Съвместима ли е национална правна уредба, която ограничава правомощията на административния съд да преразглежда основателността и размера на наложени с окончателно решение санкции, с принципите на равностойност и ефективност, предвидени в правото на Европейския съюз?
Изисква ли правото на Европейския съюз националният съд да тълкува националното право contra legem, когато това би надхвърлило неговите компетенции според вътрешното законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/22: Deutsche Bank (Entente – Produits dérivés de taux d’intérêt en euro), Определение от 6 март 2023 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която определя началния момент на давностния срок за иск за обезщетение при нарушение на правото на конкуренцията с датата на публикуване на резюмето на решението на Комисията, с член 101 ДФЕС и принципа на ефективност?
Как следва да се тълкува член 10, параграф 3 от Директива 2014/104 относно приложимостта му към искове за обезщетение за вреди от нарушения, приключили преди влизането в сила на директивата, но предявени след транспонирането ѝ?
Длъжен ли е националният съд при спор между частноправни субекти да тълкува националното право в съответствие с директивата, без да извършва тълкуване contra legem?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-78/21: PrivatBank и др., Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Могат ли финансовите заеми и кредити, както и операциите с текущи и депозитни сметки във финансови институции, и по-специално кредитни институции, да се считат за движения на капитали по смисъла на член 63, параграф 1 ДФЕС?
Трябва ли член 56, първа алинея и член 63, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че административна мярка, с която компетентният орган на държава членка, от една страна, забранява на кредитна институция да установява делови взаимоотношения с физически или юридически лица, които нямат връзка с държавата членка, в която е установена тази институция, и чийто месечен кредитен оборот надвишава определен размер, и от друга, задължава институцията да прекрати такива делови взаимоотношения, когато са били установени след приемането на мярката, представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги по смисъла на първата от посочените разпоредби, както и ограничение на движението на капитали по смисъла на втората от тези разпоредби?
Трябва ли член 56, първа алинея и член 63, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат административна мярка, с която компетентният орган на държава членка, от една страна, забранява на кредитна институция да установява делови взаимоотношения с физически лица, които нямат връзка с държавата членка, в която е установена тази институция, и чийто месечен кредитен оборот надвишава 15000 евро, или с юридически лица, чиято икономическа дейност не е свързана с тази държава членка и чийто месечен кредитен оборот надвишава 50000 евро, и от друга, задължава институцията да прекрати такива делови взаимоотношения, когато са били установени след приемането на мярката, стига тази административна мярка, първо, да е обоснована с целта за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма или като необходима мярка за предотвратяване на нарушенията на националните законови и подзаконови норми в областта на пруденциалния надзор върху финансовите институции или пък като мярка, обоснована със съображенията за обществен ред по член 65, параграф 1, буква б) ДФЕС, второ, е годна да гарантира осъществяването на тези цели, трето, не надхвърля необходимото за постигането им и четвърто, не засяга прекомерно защитените съгласно членове 56 и 63 ДФЕС права и интереси на съответната кредитна институция и нейните клиенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-432/21: Комисия/Полша () и bonne pratique forestières), Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Съвместимо ли е въвеждането на разпоредба, според която управлението на горите, основано на изискванията за добра практика, не нарушава разпоредбите относно опазването на природата, с изискванията на Директивата за местообитанията и Директивата за птиците?
Осигурява ли полската правна уредба ефективна възможност за организациите за опазване на околната среда да обжалват по съдебен ред плановете за управление на горите, съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията и Орхуската конвенция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-270/21: A (Enseignant d’école maternelle), Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че за регламентирана професия следва да се счита професия, по отношение на която, от една страна, изискванията за правоспособност са определени в наредба, издадена от министъра на образованието на държава членка, съдържанието на педагогическата компетентност, която се изисква да притежава учител в детска градина, е уредено в професионален стандарт и държавата членка е осигурила включването на професията „учител в детска градина“ в базата данни на регламентираните професии, създадена при Комисията, но по отношение на която професия, от друга страна, съгласно текста на наредбата, отнасяща се до приложимите към тази професия изисквания за правоспособност, на работодателя е предоставено право да прецени дали изискванията за правоспособност са изпълнени, по-специално досежно изискването за педагогическа компетентност, а начинът на доказване на наличието на педагогическа компетентност не е уреден нито във въпросната наредба, нито в други законови, подзаконови или административни разпоредби?
При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли издаденото от компетентния орган на държавата членка по произход и отнасящо се до професионална квалификация свидетелство, за чието получаване е необходимо да е налице трудов стаж по въпросната професия, да се счита за удостоверение за правоспособност или за друго удостоверение за професионални квалификации по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2005/36, ако професионалният стаж, основание за издаване на свидетелството, е натрупан в държавата членка по произход през периода, когато тази държава е била съветска социалистическа република, както и натрупан в приемащата държава членка, но не и в държавата членка по произход, след като тя отново става независима държава?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че професионалната квалификация, която се основава на диплома, получена в учебно заведение, което се намира на географската територия на държава членка по времето, когато тази държава членка е съществувала не като независима държава, а като съветска социалистическа република, както и на професионален стаж, придобит въз основа на тази диплома във въпросната съветска социалистическа република, преди тази държава членка отново да стане независима държава, следва да се счита за придобита в трета държава професионална квалификация, така че изтъкването на тази професионална квалификация да изисква наред с нея да е налице тригодишен професионален стаж, придобит в държавата членка по произход в периода, след като тя отново е станала независима държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-695/21: Recreatieprojecten Zeeland и др., Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Трябва ли член 56, първа алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка, която предвижда за операторите на ограничен и контролиран брой лицензирани игрални заведения на територията ѝ изключение от обща забрана за рекламиране на такива заведения, но същевременно не предвижда възможността за операторите на установени в други държави членки игрални заведения да се прилага във връзка с тези заведения същото изключение от забраната за рекламиране на територията ѝ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.