всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4 - Вътрешна политика на Европейския съюз

Вътрешна политика на Европейския съюз

Дело C-342/12: Worten, Съдебно решение от 30 май 2013 г.

Следва ли член 2 от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че понятието „лични данни“ обхваща регистрирането на работното време, т.е. посочването за всеки работник на часовете, в които започва и приключва работа, както и на паузите или периодите, които не се включват в работното време?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, длъжна ли е португалската държава да предвиди съгласно член 17, параграф 1 от Директива 95/46 подходящи технически и организационни мерки за защита на личните данни срещу случайно или неправомерно унищожаване или случайна загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп, в частност когато обработването включва предаване на данните по мрежа?
Също в случай на утвърдителен отговор на предходния въпрос, ако държавата членка не вземе мерки в изпълнение на член 17, параграф 1 от Директива 95/46 и работодателят, който отговаря за обработването на тези данни, възприеме система на ограничен достъп до тях, недопускаща автоматичното ѝ консултиране от страна на компетентния национален орган за контрол на условията на труд, трябва ли принципът на предимство на правото на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че държавата членка не може да наложи санкция на работодателя за посоченото поведение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-397/11: Jőrös, Съдебно решение от 30 май 2013 г.

Следва ли Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, сезирана в качеството ѝ на въззивна инстанция по спор относно валидността на клаузи, включени в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител въз основа на предварително съставен от продавача или доставчика формуляр, има право да разгледа неравноправния характер на спорните клаузи, ако основанието за невалидност не е било предявено пред първата инстанция, при положение че съгласно националното право по принцип във въззивното производство не могат да се вземат предвид нови факти или доказателства?
Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че националният съд, който констатира неравноправния характер на договорна клауза, може служебно да разгледа дали е необходимо да се отмени договорът на това основание, въпреки че страните не са направили искане в този смисъл?
Следва ли Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, която служебно констатира неравноправния характер на договорна клауза, може да разгледа дали е необходимо да се отмени договорът на това основание, при положение че според вътрешните процесуални норми исковете, целящи установяване на невалидността на неравноправни договорни клаузи, са от компетентността на друг правораздавателен орган?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-651/11: X, Съдебно решение от 30 май 2013 г.

Следва ли член 5, параграф 8 и/или член 6, параграф 5 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че прехвърлянето на 30 % от акциите в дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с ДДС услуги, представлява прехвърляне на съвкупност или част от активи (стоки или услуги) по смисъла на тези разпоредби
При отрицателен отговор, изпълнени ли са условията за прилагане на посочените разпоредби, когато, от една страна, останалите акционери практически едновременно прехвърлят на същото лице всички останали акции в дружеството и от друга, това прехвърляне е в тясна връзка с извършваната за същото дружество дейност по управление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-604/11: Genil 48 и Comercial Hostelera de Grandes Vinos, Съдебно решение от 30 май 2013 г.

Трябва ли, когато на клиент се предлага лихвен суап за покриване на риска от промени на лихвените проценти по други финансови продукти, това да се счита за услуга — инвестиционна консултация, по смисъла на определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2004/39?
Трябва ли пропускането на предвидения в член 19, параграф 4 от посочената директива тест за уместност за непрофесионален инвеститор да доведе до абсолютна недействителност на договора, сключен между инвеститора и инвестиционната институция?
Ако предоставената при описаните условия услуга не се счита за инвестиционна консултация, води ли сам по себе си фактът на закупуване на комплексен финансов инструмент като лихвен суап, без да се направи тестът за подходяща услуга, предвиден в член 19, параграф 5 от Директива 2004/39, поради причина, за която отговаря инвестиционният посредник, до абсолютна недействителност на договора?
Фактът, че кредитна институция предлага комплексен финансов инструмент като част от други финансови продукти, представлява ли достатъчна причина, за да се изключи прилагането на задълженията да се направят тестът за уместност и тестът за подходяща услуга, които са предвидени в член 19 от Директива 2004/39 и които инвестиционният посредник трябва да извърши по отношение на непрофесионален инвеститор?
Необходимо ли е по отношение на финансовия продукт, който е свързан с предлагания финансов инструмент, да се прилагат стандарти за защита на инвеститора, сходни с изискваните в посочената директива, за да може да се изключи прилагането на предвидените в член 19 от Директива 2004/39 задължения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-528/11: Halaf, Съдебно решение от 30 май 2013 г.

Следва ли член 3, параграф 2 от регламента […] да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да поеме отговорност за разглеждането на молбата за убежище, когато по отношение на подалото молба за убежище лице не са налице факти от лично естество, обуславящи приложимост на хуманитарната клауза по член 15 от […] регламент[а] и когато компетентната по правилата на член 3, параграф 1 от […] регламент[а] държава членка не е отговорила на запитването за обратно приемане по член 20, параграф 1 от […] регламент[а], при условие че в същия не са предвидени разпоредби за спазването на принципа за солидарност по член 80 ДФЕС?
Какво е съдържанието на правото на убежище по член 18 от [Хартата] във връзка с член 53 от същата, определението по член 2, буква в) и съображение 12 от регламент[а]?
Следва ли член 3, параграф 2 от регламент[а] във връзка със задължението по член 78, параграф 1 ДФЕС за спазване на международни актове в областта на убежището да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да изискат становище на [ВКБ] в производството по определянето на компетентната държава членка по регламента, когато в актове на тази служба са изнесени факти и са направени изводи, че компетентната по правилата на параграф 1 от същата разпоредба на регламента държава членка нарушава разпоредби по правото на Европейския съюз в областта на убежището?
При положителен отговор на този [трети] въпрос, […] [к]огато не е взето посоченото становище на [ВКБ], допуснато ли е съществено нарушение на процедурата при определянето на компетентната държава членка по член 3 от […] регламент[а] и нарушение на правото на добра администрация и на ефективни средства за защита съответно по член 41 и член 47 от [Хартата] и по аргумент от член 21 на Директива [2005/85], предвиждаща правото тази служба да изрази становище при разглеждането на всяка молба за убежище?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-663/11: Scandic Distilleries, Съдебно решение от 30 май 2013 г.

Трябва ли Директива 92/12 да се тълкува в смисъл, че когато стоки, подлежащи на облагане с акциз и освободени за потребление в държава членка и акцизът за които е платен в тази държава, са били превозени в друга държава членка, в която тези стоки подлежат на облагане с акциз, искането за връщане на платения акциз в държавата членка по изпращането може да бъде отхвърлено единствено с мотива че това искане не е подадено преди изпращането на посочените продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-512/10: Комисия/Полша, Съдебно решение от 30 май 2013 г.

Спазено ли е задължението на държавата членка да осигури своевременна финансова стабилност на управителя на железопътната инфраструктура съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2001/14 във връзка с член 7, параграфи 3 и 4 от Директива 91/440?
Въведени ли са в националното право мерки за стимулиране, които насърчават управителя на железопътната инфраструктура да намалява разходите за предоставяне на инфраструктурата и размера на таксите за достъп, съгласно член 6, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/14?
Съответства ли изчисляването на таксата за минималния достъп до железопътната инфраструктура на изискванията на член 7, параграф 3 и член 8, параграф 1 от Директива 2001/14, по-специално по отношение на включването само на разходи, свързани пряко с извършването на железопътната услуга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-534/11: Arslan, Съдебно решение от 30 май 2013 г.

Следва ли член 2, параграф 1 от Директива [2008/115] във връзка със съображение 9 от нея да се тълкува в смисъл, че тази директива не се прилага за граждани на трети страни, които са подали молба за международна закрила по смисъла на Директива [2005/85]?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, трябва ли да се прекрати задържането с цел връщане на чужденец, ако той подаде молба за международна закрила по смисъла на Директива [2005/85] и няма други основания задържането му да продължи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-589/10: Wencel, Съдебно решение от 16 май 2013 г.

Следва ли на основание на установения в член 21 ДФЕС и член 20, параграф 2 ДФЕС принцип за свободно движение и за свободно пребиваване в държавите членки на Европейския съюз член 10 от Регламент […] № 1408/71 […] да се тълкува в смисъл, че придобитите съгласно законодателството на определена държава членка парични обезщетения за старост не подлежат на никакво намаление, изменение, спиране, отнемане или конфискация и когато получателят е пребивавал едновременно (имал е две места на обичайно пребиваване с равностойно значение) на територията на две държави членки, едната от които е различна от държавата, в която се намира институцията, която отговаря за изплащането на пенсията за осигурителен стаж и възраст?
Следва ли член 21 ДФЕС и член 20, параграф 2 ДФЕС, както и член 10 от Регламент […] № 1408/71 […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат националната разпоредба на член 114, параграф 1 от [Закона за пенсиите за осигурителен стаж и възраст] във връзка с член 4 от Спогодбата от 9 октомври 1975 г. да се прилага така, че да позволява на полския осигурителен институт да издаде ново решение по определена преписка, с което да лиши от право на пенсия за осигурителен стаж и възраст лице, което от дълги години има едновременно две места на обичайно пребиваване (два центъра на жизнени интереси) в две държави — понастоящем членки на Европейския съюз, при положение че преди 2009 г. това лице не е подавало заявление или декларация за промяна на мястото си на пребиваване в някоя от тези държави?
При отрицателен отговор:
Следва ли член 20, параграф 2 ДФЕС, член 21 ДФЕС и член 10 от Регламент […] № 1408/71 […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат националната разпоредба на член 138, параграфи 1 и 2 от [Закона за пенсиите за осигурителен стаж и възраст] да се прилага така, че да позволява на полския осигурителен институт да изисква възстановяване на пенсиите, получени през последните три години от лице, което е имало в периода от 1975 г. до 2009 г. едновременно две места на обичайно пребиваване (два центъра на жизнени интереси) в две държави — понастоящем членки на Европейския съюз, при положение че при издаване на решението по заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и след нейното получаване полската осигурителна институция не е разяснила на това лице, че е необходимо да я информира и за обстоятелството, че има две места на обичайно пребиваване в две държави, като в тази връзка следва да подаде заявление или декларация за избор на осигурителната институция на една от тези държави членки като компетентна по заявленията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-169/12: TNT Express Worldwide (Poland), Съдебно решение от 16 май 2013 г.

Следва ли разпоредбата на член 66, букви а)—в) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да приеме (чрез дерогация на членове 63—65 от Директива 2006/112/ЕО), че в случаите, когато данъчнозадължено лице е издало фактура за предоставени от него услуги, ДДС става изискуем (данъчното задължение възниква) на основание член 66, буква б) от Директива 2006/112/ЕО в деня на получаване на плащането, но не по-късно от 30 дни след предоставянето на услугите?
Следва ли член 66, букви a) и б) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска полските вътрешноправни разпоредби, съдържащи се в член 19, параграф 13, точка 2, букви a) и b) от Закона за ДДС, които предвиждат, че моментът на възникване на данъчното задължение (събитието, при настъпването на което данъкът става изискуем за определени сделки) за транспортните и за спедиторските услуги е моментът на получаване на пълното или на частичното плащане, но не по-късно от 30 дни от датата на предоставянето на услугите, дори когато фактурата, която е издадена и изпратена най-късно в срок от седем дни, считано от предоставянето на услугите, предвижда по-късен срок за плащане, а получателят на услугите има право да приспадне данъка за получената доставка през данъчния период, когато е получил фактурата, независимо дали е платил, или не цената за предоставените услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form