4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-78/12: Evita-K, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Следва ли определението за „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 във връзка с член 345 от ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска при условията по главното производство получателят по доставката да придобие правото на разпореждане върху стоки — движими вещи, определени само по своя род, чрез придобиване на собствеността върху същите чрез добросъвестно владение от несобственик на възмездно основание, допустимо по националното право на държавата членка, като се вземе и предвид, че по същото право собствеността върху такива вещи се прехвърля чрез предаването им?
За целите на доказването на осъществена „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 по конкретна фактура във връзка с упражняването на правото на приспадане по член 178, буква а) от същата Директива на действително платения данък по същата фактура, получателят по доставката задължен ли е да докаже правата на собственост на доставчика, при условие, че предмет на доставката са движими вещи, определени по своя род, правото на собственост върху които се прехвърля чрез предаването им по правото на държавата членка, което право допуска и придобиването правото на собственост върху такива вещи чрез добросъвестно владение на възмездно основание от несобственик?
Следва ли също да се счита за доказана „доставка на стоки“ за целите на приспадането по смисъла на Директива 2006/112, когато получателят е осъществил последваща доставка на същите стоки, представляващи животни, подлежащи на идентификация — чрез износ с митническа декларация при условията на главното производство и няма доказателства за права на трети лица върху същите стоки?
За целите на доказването на осъществена „доставка на стоки“ по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 по конкретна фактура във връзка с упражняване на правото на приспадане на действително платения данък на основание член 178, буква а) от същата директива, следва ли да се приеме, че доставчикът и получателят, които не са земеделски производители, са недобросъвестни, когато при получаването на стоката не е предоставен документ от предишния собственик, в който е посочена ушната марка на животните съгласно изискванията на ветеринарномедицинското законодателство на Европейския съюз, не са посочени ушните маркери на животните във ветеринарномедицинското свидетелство, издадено от административен орган и придружаващо животните при транспортирането им за да бъде осъществена конкретната доставка?
Когато доставчикът и получателят са съставили самостоятелно описи на ушните марки на доставените им животни следва ли да се приеме, че са изпълнили изискванията на посоченото ветеринарномедицинско законодателство на Съюза, когато във ветеринарномедицинското свидетелство, придружаващо животните при доставката им, административен орган не е посочил ушните марки на животните?
Задължава ли член 242 от Директива 2006/112 доставчикът и получателят по главното производство, които не са земеделски производители да отчитат счетоводно предмета на доставката — животни, подлежащи на идентификация, съответно „биологични активи“, като прилагат МСС 41 и доказват контрола върху тези активи по предвидения в този стандарт ред?
Изисква ли член 226, точка 6 от Директива 2006/112 в данъчни фактури като спорните по главното производство да се посочат и ушните марки на животните, подлежащи на идентификация по ветеринарномедицинското законодателство на Съюза, и предмет на доставките, при условие, че такова изискване не е предвидено изрично по националното право на държавата членка за прехвърляне на правото на собственост върху такива животни и страните по доставката не са земеделски производители?
Допуска ли член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на основание национална разпоредба, като тази по главното производство, да се коригира приспадането на данъка при направен извод, че не е доказано правото на собственост на доставчика на стоките, предмет на доставката, когато: доставката не е анулирана от страна по същата; осъществена е последваща доставка на същите стоки от получателя; няма доказателства за предявени права на трети лица върху същите стоки — животни, подлежащи на идентификация; не се твърди недобросъвестност на получателя по доставката и когато прехвърлянето на правото на собственост върху такива стоки, определени само по своя род, се извършва чрез предаването им, съгласно националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-515/11: Deutsche Umwelthilfe, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Следва ли член 2, точка 2, втора алинея, първо изречение от Директива 2003/4/ЕО да се тълкува в смисъл, че органите и институциите на публичната власт действат едновременно и в качеството си на законодателни органи, когато дейността им е насочена към приемане на подзаконови нормативни актове въз основа на предоставената им със закон компетентност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, тези органи и институции изключват ли се по принцип от определението за „публична власт“, или се изключват от това определение единствено за периода до приключване на процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-414/11: Daiichi Sankyo и Sanofi-Aventis Deutschland, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Част ли е член 27 от Споразумението ТРИПС, определящ обхвата на закрила на патентите, от материя, относно която компетентност преди всичко имат държавите членки, и при утвърдителен отговор, могат ли самите държави членки да признаят непосредственото действие на цитираната разпоредба и възможно ли е националният съд да я приложи пряко, при спазване на предвидените от националното право изисквания?
Могат ли да бъдат предмет на патентоване по смисъла на член 27 от Споразумението ТРИПС химическите и фармацевтичните продукти, които отговарят на изискванията за издаване на патент, и при утвърдителен отговор, какъв е обхватът на тяхната закрила?
По смисъла на членове 27 и 70 от Споразумението ТРИПС, предоставят ли патентите — за които се прилага резервата по член 167, алинея 2 от [ЕПК], издадени са преди 7 февруари 1992 г., т.е. преди Споразумението да влезе в сила, във връзка с откриването на фармацевтични продукти, но поради въпросната резерва са предоставяли закрила само за метода, по който са произведени споменатите продукти — закрилата, предвидена за всички патенти съгласно Споразумението ТРИПС, и при утвърдителен отговор, какви са обхватът и съдържанието на закрилата; т.е. след влизането в сила на Споразумението защитени ли са и самите фармацевтични продукти или защитен продължава да бъде единствено методът за тяхното производство, или пък трябва да се прави разграничение в зависимост от съдържанието на патентната заявка, а именно в зависимост от това дали от описанието на изобретението и свързаните с него претенции е видно, че целта на заявката е от самото начало да бъде защитен продукт или метод за производство, или и двете?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/12: Sky Italia, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Трябва ли член 4 от Директива [2010/13], общият принцип на равенство и нормите на [Договора за функционирането на ЕС] в областта на свободното движение на услуги, правото на установяване и свободното движение на капитали да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като съдържащата се в член 38, параграф 5 от Законодателен декрет № 177/2005, която установява по-ниски почасови лимити на времето за излъчване на реклами за операторите на платена телевизия, отколкото за операторите на свободно приемана телевизия?
Член 11 от [Хартата], тълкуван във връзка с член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, и по-конкретно принципът на плурализъм на информацията, допуска ли правна уредба като съдържащата се в член 38, параграф 5 от Законодателен декрет № 177/2005, която установява по-ниски почасови лимити на времето за излъчване на реклами от операторите на платена телевизия, отколкото за операторите на свободно приемана телевизия, с което се нарушава конкуренцията и се благоприятства създаването или засилването на господстващо положение на пазара на телевизионната реклама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-412/12: Комисия/Кипър, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Нарушила ли е Република Кипър задълженията си по член 14 от Директива 1999/31/ЕО, като не е закрила всички депа за неконтролирано обезвреждане на отпадъци или не е изпълнила изискванията на тази директива в установения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-501/11: Schindler Holding и др./Комисия, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Нарушен ли е принципът на разделение на властите и изискването за производство, основаващо се на зачитане на принципите на правовата държава, при налагане на глоби от Комисията за нарушения на конкуренцията?
Спазено ли е изискването за непосредственост при събирането на доказателства в производството пред Комисията и Общия съд?
Съвместим ли е член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 с принципа на законосъобразност на наказанията?
Законосъобразни ли са Насоките на Комисията от 1998 г. относно определяне на размера на глобите, приети без участие на законодателен орган?
Нарушени ли са принципите на забрана на обратното действие и на защита на оправданите правни очаквания при прилагането на Насоките от 1998 г. и административната практика на Комисията?
Нарушен ли е принципът на презумпцията за невиновност при вменяване на отговорност на дружеството майка за действията на дъщерните дружества?
Допустимо ли е в правото на Съюза да се вменява солидарна отговорност на дружеството майка за нарушения на конкуренцията, извършени от неговите дъщерни дружества?
Правилно ли е определен максималният размер на глобата въз основа на оборота на групата като едно предприятие?
Нарушено ли е правото на собственост чрез определяне на глобите в разглеждания случай?
Спазени ли са Насоките от 1998 г. при определяне на началния размер на глобите и при преценката на отражението на нарушението върху пазара?
Правилно ли е отказано или ограничено намаление на глобата поради смекчаващи обстоятелства, включително доброволно прекратяване на нарушението и въвеждане на програма за съответствие?
Спазено ли е Известието относно сътрудничеството от 2002 г. при определяне на намалението на глобата за сътрудничество и принципа на равно третиране?
Пропорционален ли е размерът на наложените глоби спрямо тежестта на нарушението и оборота на предприятието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/11: FIFA/Комисия, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Допустимо ли е Комисията да приеме, че включването на всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол в списъка със събития от голямо значение за белгийското общество е съвместимо с правото на Съюза, без да се предоставят конкретни мотиви за всяка среща?
Спазено ли е изискването за мотивиране на спорното решение, по-специално относно използваните данни и критериите за определяне на събитията от голямо значение?
Съответстват ли ограниченията, произтичащи от белгийските мерки, на принципите на пропорционалност, свободно предоставяне на услуги, свобода на установяване и правото на собственост, и извършила ли е Комисията необходимата проверка за по-малко ограничителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-499/11: Dow Chemical и др./Комисия, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Допуснато ли е нарушение при упражняването на правото на преценка от страна на Комисията и при съдебния контрол на Общия съд относно вменяването на отговорност на дружеството майка за поведението на дъщерните му дружества?
Съответства ли на правото на Съюза различното третиране на началните размери на глобата между участващите предприятия, като се отчита или не действителното отражение на нарушението върху пазара?
Допустимо ли е Комисията да вземе предвид оборота на дружеството майка при определяне на възпиращия коефициент за умножение на глобата?
Съвместимо ли е с принципа на равно третиране прилагането на възпиращия коефициент за умножение от страна на Комисията спрямо различните предприятия, включително Dow?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/12: ÖFAB, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Следва ли член 5, точки 1 и 3 от Регламент № 44/2001 […] да се тълкуват в смисъл, че представляват изчерпателно изключение от основното правило по член 2 при спорове за обезщетение?
Следва ли понятието „дела относно [деликтна или квазиделиктна отговорност]“ в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на посочената разпоредба попада и иск на кредитор срещу член на управителния съвет на дружеството за ангажиране на отговорността на управителя за задължения на дружеството, поради това че същият не е изпълнил формални изисквания за контрол върху финансовото състояние на дружеството и е позволил то да продължи да извършва дейност и да поема нови задължения?
Следва ли понятието „дела относно [деликтна или квазиделиктна отговорност]“ в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на посочената разпоредба попада и иск на кредитор срещу акционер на дружество за ангажиране на отговорността на последния за задължения на дружеството, поради това че същият е позволил дружеството да продължи да упражнява дейността си, въпреки че е било с недостатъчен капитал и трябвало да се обяви в ликвидация?
Следва ли понятието „дела относно [деликтна или квазиделиктна отговорност]“ в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на посочената разпоредба попада иск на кредитор срещу акционер на дружество, който се е ангажирал да плати задълженията на последното?
При положителен отговор на [втория въпрос], в Нидерландия или в Швеция следва да се счита, че са настъпили вредите, ако управителят е с местоживеене в Нидерландия, а нарушенията на неговите задължения са във връзка с шведско дружество?
При положителен отговор на [третия и четвъртия въпрос], в Нидерландия или в Швеция следва да се счита, че са настъпили вредите, ако акционерът е с местоживеене в Нидерландия, а дружеството е шведско?
При положение че в някой от посочените по-горе случаи трябва да се приложи член 5, точка 1 или 3 от Регламента, релевантен ли е с оглед на това прилагане фактът, че вземането е прехвърлено от първоначалния кредитор на друго лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.