4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Обвързан ли е националният съд, който трябва да се произнесе по размера на държавната помощ, чието възстановяване е разпоредено от Европейската комисия, от изводите относно наличието на държавна помощ и относно нейния размер, съдържащи се в решението на Комисията, допълнено със становищата, изразени от Комисията в рамките на изпълнението на това решение, в които се посочва конкретно размерът на помощта, подлежаща на възстановяване от определен получател?
Когато националният съд определя точните размери на подлежащите на възстановяване помощи, а в решението си, с което дадена схема за помощи се обявява за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар, Европейската комисия не е индивидуализирала отделните получатели на съответните помощи и не е определила конкретните суми, които трябва да се възстановят, може ли той да направи извод, че подлежащият на възстановяване размер на помощта е равен на нула, ако това следва от изчисленията, направени въз основа на всички наведени пред него относими данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
1) Следва ли член 11, параграф 2 от Регламент[…] [№ 6/2002] да се тълкува в смисъл, че даден промишлен дизайн е могъл по разумен начин да стане известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза, когато сред търговци са разпространени изображения на промишления дизайн?
2) Следва ли член 7, параграф 1, първо изречение от Регламент[…] [№ 6/2002] да се тълкува в смисъл, че макар да е станал достъпен за трети лица, без изрично или мълчаливо да е поставяно условие за поверителност, даден промишлен дизайн не е могъл по разумен начин да стане известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза, когато
а) той е станал достъпен само за едно-единствено предприятие от специализираните среди или
б) е изложен в изложбено помещение на предприятие в Китай, което се намира извън обсега на обичайното наблюдение на пазара?
3. a)
Следва ли член 19, параграф 2 от Регламент[…] [№ 6/2002] да се тълкува в смисъл, че притежателят на нерегистрирания промишлен дизайн носи тежестта да докаже, че оспорваното използване е резултат от копиране на защитения промишлен дизайн?
б) При утвърдителен отговор на [третия] въпрос […], буква а):
Обръща ли се доказателствената тежест или прилагат ли се смекчени изисквания за доказване за притежателя на нерегистрирания промишлен дизайн, ако между промишления дизайн и оспорваното използване съществуват съществени съвпадения?
4. а)
Правото на иск за преустановяване на нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от Регламент[…] [№ 6/2002] подлежи ли на погасяване по давност (Verjährung)?
б) При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос […], буква а):
Погасяването по давност от правото на Съюза ли се урежда и евентуално от коя разпоредба?
5. а)
Правото на иск за преустановяване на нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от Регламент[…] [№ 6/2002] изгубва ли се поради неупражняване (Verwirkung)?
б) При утвърдителен отговор на [петия] въпрос […], буква а):
Изгубването поради неупражняване от правото на Съюза ли се урежда и евентуално от коя разпоредба?
6) Следва ли член 89, параграф 1, буква г) от Регламент[…] [№ 6/2002] да се тълкува в смисъл, че към предявени в рамките на Съюза искове за унищожаване, предоставяне на информация и обезщетение за вреди поради нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността се прилага правото на държавите членки, в които са извършени нарушенията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и/или член 49 ДФЕС трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, доколкото според тази юрисдикция законодателството не поставя достатъчно определени критерии, за да се провери наличието на нужда от снабдяване с лекарствени продукти за откриване на нова аптека, и при отрицателен отговор, дали този член 49 ДФЕС, по-специално изискването за последователност в преследването на поставената цел, допуска такова законодателство, доколкото то поставя като основен критерий, за да се провери подобно наличие, строга граница, от която не може да се направи изключение, що се отнася до броя на „лицата, които ще трябва да се снабдяват постоянно“?
При отрицателен отговор и на втория въпрос, член 49 ДФЕС и/или член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз допуска(т) ли съществуването на национална уредба като член 10, параграф 2, точка 3 от ApG, като от тази разпоредба, в резултат на практиката на националните върховни съдилища по отношение на проверката за наличие на необходимост се извеждат допълнителни подробни критерии — като предимството във времето на по-рано подаденото заявление; преклузивното действие на висящите производства по отношение на възможността за подаване на последващо заявление от заинтересованите лица; временната преклузия на възможността за подаване на последващо заявление двe години след отхвърляне на заявлението; критериите за установяване на броя, от една страна, на „постоянните жители“, и от друга страна, на „посетителите“, както и критериите за разпределяне на потенциалните клиенти при надхвърляне на радиуса от 4 километра от две или повече аптеки и т.н. — предвид обстоятелството, че по този начин по правило не е възможно предвидимото и предсказуемо изпълнение на посочената разпоредба в рамките на разумен срок и поради тази причина (вж. Решение от 1 юни 2010 г. по дело C‑570/07, точки 98—101, както и точки 114—125) същата разпоредба не е в състояние да осигури необходимата съгласуваност при постигането на преследваната цел и/или на практика не е осигурено подходящо фармацевтично обслужване и/или може да се констатира преднамерено допускане на дискриминация между заинтересованите лица, граждани на съответната държава, или на дискриминация между тях и заинтересованите лица, граждани на други държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли да се отнесат към „данъчна измама“ за целите на приспадане на ДДС по правото на Съюза, фактически положения, при които посоченият във фактурата доставчик или негов подизпълнител не разполагат с необходимите персонал, материали и активи да предоставят услугата, не са документирали разходи за фактическото извършване на услугата и отразили такива в счетоводството си, както и са съставени неистински документи относно авторството на подписалите ги за доставчика лица, представляващи договор и приемо-предавателен протокол, представени като доказателство за дължимите насрещни престации и за изпълнението на доставката, за която е издадена данъчна фактура и упражнено правото на приспадане на данъка?
От задължението на съда да откаже прилагането на правото на приспадане на данъка при данъчна измама, произтичащо от правото на Съюза, изведено в съдебната практика на Съда […], произтича ли и задължение националният съд служебно да установи наличието на данъчна измама при условията на главното производство, като: прецени нови фактически положения, въведени за пръв път пред съда; прецени всички доказателства, сред които относими към привидни сделки, неистински документи, документи с невярно съдържание, предвид задълженията на съда по националното право да разреши делото по същество, да спази забрана за влошаването на положението на жалбоподателя, да спази принципите за правото на защита и правна сигурност и служебно да приложи относимите правни норми?
Във връзка със задължението на съда да откаже правото на приспадане на ДДС при данъчна измама, произтича ли от чл. 178, алинея 1, буква „а“ от Директива 2006/112 […] изискване за да се упражни посоченото право на приспадане доставката да е действително извършена от посочения във фактурата доставчик или от негов подизпълнител?
Изискването по член 242 от Директива 2006/112 […] за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност за целите на контрола върху правото на приспадане, включва ли спазването на съответното счетоводно законодателство на държавата членка, предвиждащо съответствие с международните счетоводни стандарти по правото на Съюза, или включва само изискване за водене на регламентираните по същата директива документи за отчетността на ДДС: фактури, декларации и извлечения за рекапитулация?
В случай, че е налице втората хипотеза, да се отговори и на въпроса:
Предвид посоченото по чл. 226, алинея 1, т. 6 от Директива 2006/112 […] изискване фактурите да съдържат „степента и естеството на предоставените услуги“, то следва ли при доставка на услуги фактурите или съставен във връзка със същите документ да съдържа информация за фактическото извършване на услугата — обективни факти, които да могат да бъдат проверени и като доказателство, че действително услугата е извършена и доказателство, че е извършена от посочения в същата доставчик?
Изискването по член 242 от Директива 2006/112 […] за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност за целите на контрола върху правото на приспадане, тълкувано във връзка с член 63 и член 273 от същата директива, допускат ли национална разпоредба, която предвижда, че услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно приложимото счетоводно законодателство, предвиждащо съответствие с международните счетоводни стандарти по правото на Съюза и принципите за документална обоснованост на стопанските операции, предимство на съдържанието пред формата и съпоставимост между приходите и разходите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Изпълнило ли е Обединеното кралство задължението си да транспонира правилно изискването съдебните производства по въпроси на околната среда да не бъдат възпрепятстващо скъпи, предвидено в член 3, точка 7 и член 4, точка 4 от Директива 2003/35/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Трябва ли с оглед принципа на забрана на дискриминацията между граждани на една държава членка и граждани на друга държава членка (член 18 ДФЕС), с оглед свободното движение на хора в Съюза и изключенията във връзка с него (член 45, параграф 3 ДФЕС) и с оглед свободното предоставяне на услуги и възможните ограничения в това отношение (член 52 ДФЕС и член 62 ДФЕС) правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от национално право, която налага като условие за издаването на свидетелство за управление на плавателни съдове пребиваване на територията на страната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Трябва ли член 4, параграф 1 от Директивата за авторското право да се тълкува в смисъл, че е налице „публично разпространяване“ на защитени с авторско право стоки в държава членка, ако определено предприятие сключи договор чрез уебсайт в трета страна за продажбата и изпращането на стоките до частен купувач с известен на продавача адрес в държавата членка, където стоките са защитени с авторско право, получи цената за стоките и ги изпрати на купувача на уговорения адрес, или в подобни случаи съществува и условието преди продажбата стоките да са били предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите в държавата членка, в която са доставени стоките, или показано/показана на уебсайт, предназначен за потребителите в тази държава членка?
Трябва ли член 5, параграфи 1 и 3 от Директивата за марките да се тълкува в смисъл, че марката се „използва в търговската дейност“ в държава членка, ако определено предприятие сключи договор чрез уебсайт в трета страна за продажбата и изпращането на обозначените с марката стоки до частен купувач с известен на продавача адрес в държавата членка, където е регистрирана марката, получи цената за стоките и ги изпрати на купувача на уговорения адрес, или в подобни случаи съществува и условието преди продажбата стоките да са били предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите във въпросната държава членка или показано/показана на уебсайт, предназначен за потребителите в тази държава членка?
Трябва ли член 9, параграфи 1 и 2 от Регламента относно марката на Общността да се тълкува в смисъл, че марката се „използва в процеса на търговия“ в държава членка, ако определено предприятие сключи договор чрез уебсайт в трета страна за продажбата и изпращането на обозначените с марката на Общността стоки до частен купувач с известен на продавача адрес в държава членка, получи цената за стоките и ги изпрати на купувача на уговорения адрес, или в подобни случаи съществува и условието преди продажбата стоките да са били предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите във въпросната държава членка или показано/показана на уебсайт, предназначен за потребителите в тази държава членка?
Трябва ли член 2, параграф 1, буква б) от Митническия регламент да се тълкува в смисъл, че прилагането в определена държава членка на разпоредбите за предотвратяване на пускането в свободно обращение и за унищожаване на „пиратски стоки“ зависи от условието да е налице „публично разпространяване“ на стоките в тази държава членка според критериите, посочени в отговор на първия въпрос?
Трябва ли член 2, параграф 1, буква а) от Митническия регламент да се тълкува в смисъл, че прилагането в определена държава членка на разпоредбите за предотвратяване на пускането в свободно обращение и за унищожаване на „имитирани стоки“ зависи от условието стоките да са използвани „в търговската дейност“, съответно „в процеса на търговия“ в тази държава членка според критериите, посочени в отговор на втория и третия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Съвместима ли е със свободата на установяване (член 49 ДФЕС) национална правна уредба, съгласно която разпоредбите на член 57 от Директива 78/660 относно съдържанието, проверката и обнародването на годишните счетоводни отчети не се прилагат за дружества, регулирани от законодателството на държавата членка, само когато към предприятието майка се прилага законодателството на същата държава членка и то е съставило консолидирания годишен счетоводен отчет на групата съгласно това законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли разпоредбите на Осма директива да се тълкуват в смисъл, че определянето от данъчнозадължено лице, което е установено в една държава членка и извършва доставки на електроенергия в друга държава членка, на данъчен представител, регистриран за целите на ДДС в тази втора държава, води до това данъчнозадълженото лице да не може да се позовава на Осма директива в последно посочената държава, за да получи възстановяване на платения по получени доставки ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Приложими ли са принципите на правна сигурност и оправдани правни очаквания във връзка с практиката на националната служба по патенти и марки при тълкуване на обхвата на защита на „марка-слоган“ в процедура за регистрация на марка на Европейския съюз?
Следва ли EUIPO служебно да отчита и прилага особеностите на националното право относно обхвата на защита на по-ранни национални марки при проведена опозиция, когато липсват достатъчно индикации във връзка със съответното национално право?
Достатъчна ли е идентичността или сходството между стоките и услугите, обхванати от по-ранната и заявената марка, за да се приеме наличие на риск от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.