4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-306/21: Koalitsia “Demokratichna Bulgaria – Obedinenie”, Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Следва ли член 2, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкува в смисъл, че обработването на лични данни при провеждане на избори в дадена държава членка е изключено от приложното поле на този регламент?
Следва ли член 6, параграф 1, буква д) и член 58 от Регламент 2016/679 да се тълкуват в смисъл, че не допускат компетентните органи на дадена държава членка да приемат административен акт с общо приложение, с който се ограничава или евентуално се забранява видеозаснемането при преброяване на изборните резултати в изборните помещения по време на избори в тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/20: BFF Finance Iberia, Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Трябва ли член 6 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че във всички случаи сумата от 40 EUR се заплаща за всяка фактура, при условие че кредиторът е индивидуализирал фактурите в предявените от него искания по административен и съдебен ред, или че сумата от 40 EUR се заплаща за всяка фактура във всички случаи, дори да са предявени съвместни и общи искания?
Как следва да се тълкува член 198, параграф 4 от Закон 9/2017, [в който е определен] срок за плащане от 60 дни във всички случаи и за всички договори, като е предвиден първоначален срок от 30 дни за приемане и още 30 дни за плащане, [като се има предвид] съображение 23 от Директива 2011/7 […]?
Как следва да се тълкува член 2 от Директивата
Може ли Директивата да се тълкува в смисъл, че тя позволява в основата за изчисляване на предвидените в нея лихви за забава на плащане да се включва дължимият за извършената доставка ДДС, чийто размер се включва в самата фактура
Или е необходимо да се направи разграничение в зависимост от момента, в който съдоговорителят плаща данъка на данъчната администрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/21: A (Non-recouvrement des intérêts pour retard de paiement), Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Трябва ли член 12, параграф 4 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да изключат от приложното поле на тази директива договорна практика относно плащането на лихви за забава на плащане и обезщетение за разноските по събирането, която е постоянно упражнявана при отделни поръчки между страните преди 16 март 2013 г., дори ако отделните поръчки, за които се отнасят предявените последици от забавата на плащане, са осъществени след тази дата?
При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/7 да се тълкуват в смисъл, че описаната в първия въпрос договорна практика следва да се счита за договорна клауза или практика по смисъла на тези разпоредби, която изключва лихва за забава на плащане или обезщетение за разноските по събиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Eloignement de la victime de la traite d’êtres humains), Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Трябва ли за мерки за извеждане от територията по смисъла на член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 да се считат и мерки за извеждане на гражданин на трета страна от територията на една държава членка в територията на друга държава членка?
Недопустимо ли е съгласно член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 приемането на решение за прехвърляне, докато тече гарантираният съгласно член 6, параграф 1 от тази директива срок за размисъл?
Недопустимо ли е съгласно член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 изпълнението или подготовката на изпълнението на вече прието решение за прехвърляне, докато тече гарантираният съгласно член 6, параграф 1 от тази директива срок за размисъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-777/21: Comune di Portici, Определение от 19 октомври 2022 г.
Какво е обхватът на понятието „установяване“ по смисъла на ДФЕС и в кои случаи разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги са приложими спрямо тези за правото на установяване?
Представлява ли националната уредба, която задължава регистриране на вече регистрирано в друга държава членка превозно средство, пречка за свободното движение на гражданите на Съюза съгласно член 49 ДФЕС, и при какви условия такова ограничение може да бъде оправдано?
Може ли целта за осигуряване на надеждна идентификация на собствениците на превозни средства при нарушения на правилата за движение по пътищата да обоснове задължението за регистрация на превозни средства, регистрирани в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-677/20: IG Metall и ver.di, Съдебно решение от 18 октомври 2022 г.
Трябва ли член 4, параграф 4 от Директива 2001/86/ЕО да се тълкува в смисъл, че споразумението за определяне на условията за участие на заетите лица, приложимо за SE, създадено чрез преобразуване, като посоченото в тази разпоредба, трябва да предвижда отделно гласуване за избора, в качеството им на представители на заетите лица в надзорния съвет на SE, на определен дял предложени от синдикатите кандидати, щом като приложимото право налага провеждането на такова отделно гласуване по отношение на състава на надзорния съвет на подлежащото на преобразуване в SE дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/21: Direktor na Direktsia “Obzhalvane i danachno-osiguritelna praktika”, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
1) Съвместното тълкуване на чл. 9 от [Конвенцията за ЗФИ] и на разпоредбата на чл. 273 от Директива[та за ДДС] допуска ли в хармонизираната област на ДДС национален правен инструмент като предвидения в националната разпоредба на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, прилагането на който води до последващо пораждане на солидарна отговорност на данъчно незадължено физическо лице, което не е платец на ДДС, но недобросъвестното поведение на което е довело до неплащане на ДДС от данъчнозадълженото юридическо лице, което е платецът на ДДС?
2) Допуска ли тълкуването на тези разпоредби и прилагането на принципа на пропорционалност националния правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, и по отношение на начислените лихви върху неплатения в срок от данъчнозадълженото лице ДДС?
3) Противоречи ли на принципа на пропорционалност националният правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в ситуация при която закъснялото плащане на ДДС, което е довело до олихвяването на задължението за ДДС, не се дължи на поведението на данъчно незадълженото физическо лице, а на поведение на друго лице или на проявлението на обективни обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-616/20: M2Beauté Cosmetics, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
1) При квалифицирането на козметичен продукт като лекарствен продукт според функцията му по смисъла на член 1, точка 2, буква б) от Директива 2001/83, при коeто се изследват всички характеристики на продукта, има ли право националният орган да основава необходимата научна констатация на фармакологичните свойства на продукта и на неговите рискове с оглед на така наречената „структурна аналогия“, когато използваното активно вещество е новоразработено, сходно е по структурата си с вече познати и изследвани фармакологични вещества, но заявителят не е представил изчерпателни фармакологични, токсикологични или клинични изследвания за новото вещество по отношение на неговите ефекти и дозировка, необходими само в случай че се прилага Директива 2001/83?
2) Трябва ли член 1, точка 2, буква б) от Директива 2001/83 да се тълкува в смисъл, че продукт, който е пуснат на пазара като козметичен продукт и който значително променя физиологичните функции чрез фармакологично действие, може да се счита за лекарствен продукт според функцията му само ако има конкретно благоприятно въздействие върху здравето
В това отношение достатъчно ли е продуктът да оказва предимно положително въздействие върху външния вид на съответния човек?
3) Или е налице лекарствен продукт според функцията му и когато положителното му действие се ограничава до подобряване на външния вид на съответния човек, без да има преки или непреки ползи за здравето, като обаче този продукт няма само вредни за здравето свойства и поради това той не е сходен с упойващо вещество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.