всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4 - Вътрешна политика на Европейския съюз

Вътрешна политика на Европейския съюз

Дело C-625/21: GUPFINGER Einrichtungsstudio, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.

Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че, в рамките на разглеждането на иск за договорни обезщетения, предявен от професионалист срещу потребител, който този професионалист основава на неправомерно прекратяване на договора от страна на потребителя, прилагането на националното диспозитивно право вече е изключено, когато общите условия на професионалиста съдържат неравноправна клауза, която, наред с диспозитивните разпоредби на националното право, предоставя по избор на професионалиста право на фиксирано обезщетение срещу потребителя, нарушил договора?
В случай на утвърдителен отговор на въпрос 1:
Изключено ли е такова прилагане на националното диспозитивно право и когато професионалистът не основава иска си за обезщетение срещу потребителя на клаузата?
В случай на утвърдителен отговор на въпроси 1 и 2:
Противоречи ли на посочените разпоредби на правото на Съюза това, че при наличие на клауза, съдържаща няколко разпоредби (например алтернативни санкции при неправомерно прекратяване на договора), частите от тази клауза, които така или иначе съответстват на националното диспозитивно право и не следва да бъдат квалифицирани като неравноправни, се запазват в договорните отношения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-769/21: BTA Baltic Insurance Company, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.

Съвместима ли е с принципите на възлагане на обществени поръчки, определени в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24, и по-специално със задължението на държавите членки да третират икономическите оператори равнопоставено и без дискриминация, както и с принципа на пропорционалност, национална правна уредба, която задължава възлагащия орган да прекрати процедурата за възлагане на обществена поръчка, ако се установи, че първоначално спечелилият оферент, който е отказал да сключи договора за обществена поръчка с възлагащия орган, и следващият оферент, който е представил оферта, отговаряща на интересите и нуждите на възлагащия орган, трябва да се считат за единен икономически субект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-460/20: Google (Déréférencement d’un contenu prétendument inexact), Съдебно решение от 8 декември 2022 г.

Съвместимо ли е с правото на субекта на данни на зачитане на неговия личен живот (член 7 от Хартата) и на защита на личните му данни (член 8 от Хартата) обстоятелството, че при претегляне на конкуриращите се права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, което се извършва съгласно член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД в рамките на разглеждането на искането на това лице за премахване от резултатите при търсене, отправено към администратора на услуга за търсене в интернет, когато връзката, чието премахване се иска, насочва към съдържание, което включва фактически твърдения и основани на такива твърдения оценъчни преценки, чиято истинност субектът на данни оспорва и от чиято истинност зависи законосъобразността на посоченото съдържание, от решаващо значение е да се вземе предвид и обстоятелството дали субектът на данни може в разумна степен — например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки — да получи правна защита срещу доставчика на съдържание и по този начин да може да получи поне индикативно разрешение на въпроса за истинността на съдържанието, към което препраща администраторът на интернет търсачката?
Трябва ли с оглед на искане за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, който при търсене по име извършва търсене на снимки на физически лица, публикувани в интернет от трети лица във връзка с името на съответното лице, и който в списъка с резултатите при търсене показва намерените от него снимки под формата на миниатюрни изображения (thumbnails), в рамките на извършваното съгласно член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 и съгласно член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД претегляне на конкуриращи се права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, да се вземе предвид основно контекстът на първоначалната публикация на третото лице, независимо че когато миниатюрното изображение се визуализира чрез интернет търсачката, страницата на третото лице безспорно се показва под формата на връзка, но тя не е конкретно назована и произтичащият от тези обстоятелства контекст не се показва от услугата за търсене в интернет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-180/21: Inspektor v Inspektorata kam Visshia sadeben savet (Finalités du traitement de données – Enquête …, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.

Следва ли член 1, параграф 1 от Директива [2016/680] да се тълкува в смисъл, че при посочване на целите изброява „предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления“ като аспекти на една обща цел?
Приложими ли са разпоредбите на [ОРЗД] спрямо Прокуратурата на Република България, поради това че събраната в качеството ѝ на „администратор“ по член 3, точка 8 от Директива […] 2016/680 информация за едно лице, отнасяща се до образувана срещу него прокурорска преписка за проверка на данни за извършено престъпление, е използвана в защитата ѝ пред съд като страна в гражданско производство — чрез съобщаване на факта на образуването ѝ или чрез представяне на материалите от нея?
При утвърдителен отговор на този въпрос, следва ли изразът „легитимни интереси“ в член 6, параграф 1, първа алинея, буква е) от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че обхваща разкриването изцяло или частично на информация за едно лице, събрана в образувана срещу него прокурорска преписка за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, ако е в защита на администратора като страна в гражданско производство, и изключва ли съгласието на субекта на данните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-492/22: CJ (Décision de remise différée en raison de poursuites pénales), Съдебно решение от 8 декември 2022 г.

Допустимо ли е лице, за което е издадена европейска заповед за арест и чието предаване е отложено поради висящо наказателно производство в изпълняващата държава членка, да остане задържано въз основа на европейската заповед за арест до приключване на това производство?
Изисква ли член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 решението за отлагане на предаването да бъде взето от изпълняващия съдебен орган, и ако не е, следва ли лицето да бъде освободено?
Позволява ли член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 във връзка с членове 47 и 48 от Хартата отлагането на предаването единствено на основание, че издирваното лице не се е отказало от правото си да се яви лично на съдебния процес в изпълняващата държава членка, и какви фактори трябва да се вземат предвид при това решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-566/21: S (Modification d’une clause abusive), Определение от 7 декември 2022 г.

Може ли националният съд да допълва или изменя съдържанието на неравноправна клауза в потребителски договор след установяването на неравноправността ѝ?
Допустимо ли е националният съд да замени неравноправна клауза с диспозитивна национална разпоредба и при какви условия това е възможно?
Възможно ли е премахването на неравноправна клауза да бъде обвързано с изискването то да носи икономическа полза за потребителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-141/20: Norddeutsche Gesellschaft für Diakonie, Съдебно решение от 1 декември 2022 г.

Трябва ли член 4, параграф 4, втора алинея във връзка с член 21, параграф 1, буква а) и параграф 3 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че разрешават на държава членка да определи за данъчнозадължено лице член на ДДС групата (консолидиращото лице) вместо ДДС групата (на кръга от консолидиращо лице и интегрирани дружества)?
Трябва ли при проверката, която следва да се извърши съгласно точка 46 от решение от 16 юли 2015 г., Larentia + Minerva и Marenave Schiffahrt (C‑108/14 и C‑109/14, EU:C:2015:496, т. 44 и 45), а именно дали изискването за финансово интегриране, съдържащо се в член 2, параграф 2, точка 2, първо изречение от UStG, представлява допустима мярка, която е необходима и подходяща за постигането на целите да се предотвратят практиките или действията на злоупотреба и да се противодейства на данъчните измами или на избягването на данъци, да се прилага строг, или широк критерий?
Трябва ли член 4, параграф 1 и параграф 4, първа алинея от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка въз основа на типизиране да приеме, че дадено лице не е независимо по смисъла на член 4, параграф 1 от тази директива, когато във финансово, икономическо и организационно отношение това лице е интегрирано в предприятието на друг предприемач (консолидиращото лице) по такъв начин, че консолидиращото лице може да налага волята си на това лице и по този начин да препятства формирането на различна воля у това лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-370/21: DOMUS-SOFTWARE, Съдебно решение от 1 декември 2022 г.

Трябва ли член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/7 във връзка с член 3 от същата директива да се тълкува в смисъл, че в случай на вземания за периодично възникващи възнаграждения, които произтичат от едно и също договорно отношение, е налице право за получаване на фиксирана сума от минимум 40 EUR за всяко отделно вземане за възнаграждение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-409/21: DELID, Съдебно решение от 1 декември 2022 г.

Допустима ли е съгласно чл. 17 от Регламент 1305/2013 национална разпоредба като чл. 26 от Наредба № 9/2015 г., която създава критерий за допустимост на кандидат за финансова помощ за подпомагане по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанство“ от мярка „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014‑2020 г., да изисква представянето на удостоверение за регистрация на животновъден обект на името на кандидата като доказателство за осъществявана преди кандидатстването за финансиране на животновъдна дейност в организирано от него стопанство по смисъла на чл. 4 от Регламент № 130782013 г., или е достатъчно за целите на регламента земеделският стопанин да докаже, че е в процес на получаване на изискваната регистрация на животновъден обект на негово име?
Следва ли да се счита за съвместимо с целта на подпомагане по мярка „Инвестиции в материални активи“ (чл. 17 от регламент 1305/2015), приоритетите на Съюза за развитие на селски райони по чл. 5 от Регламент 1305/2013 г. и понятието за стандартните производствени обеми на стопанствата по смисъла на отменения Регламент № 1242/2008 г. на Комисията от 8.12.2008 г. за установяване на типология на Общността на земеделските стопанства [(OВ L 335, 2008 г., стр. 3)], изискване в национална разпоредба като чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба [№ 9/2015] кандидатите за подпомагане да доказват минимален производствен обем на земеделското стопанство не по-малко от левовата равностойност от 8000 евро към датата на подаване на заявлението за подпомагане?
Ако отговорът на втория въпрос е положителен, следва ли да се счита, че новорегистрираните земеделски производители към датата на подаване на заявление за подпомагане на мярка „Инвестиции в материални активи“ следва да бъдат изключени от финансово подпомагане по Регламент 1305/2013?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-269/20: Finanzamt T (Prestations internes d’un groupement TVA), Съдебно решение от 1 декември 2022 г.

Трябва ли предвиденото в член 4, параграф 4, втора алинея от [Шеста директива] право на държавите членки да разглеждат като едно данъчнозадължено лице всички лица, установени на територията им, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки, да се упражнява така, че
а) едно от тези лица да се разглежда като едно данъчнозадължено лице, което е данъчнозадължено лице за всички сделки на тези лица, или така, че
б) разглеждането като едно данъчнозадължено лице непременно — а оттам и като възникват значителни данъчни загуби — трябва да води до формирането на отделна от тясно обвързаните едно с друго лица ДДС група, която представлява специално създаден за целите на ДДС фиктивен субект?
Ако правилният отговор на първия въпрос е отговор а): следва ли от практиката на Съда на Европейския съюз относно целите, различни от икономическата дейност на лицето, по смисъла на член 6, параграф 2 от [Шеста директива] (решение на Съда от 12 февруари 2009 г., Vereniging Noordelijke Land- en Tuinbouw Organisatie, C‑515/07, EU:C:2009:88), че в случай на данъчнозадължено лице, което:
а) от една страна, упражнява икономическа дейност и извършва възмездни доставки по смисъла на член 2, точка 1 от [Шеста директива], и
б) от друга страна, същевременно извършва дейност, с която се ангажира като държавен орган (свързана с упражняването на властнически правомощия дейност), по отношение на която съгласно член 4, параграф 5 от [Шеста директива] не се разглежда като данъчнозадължено лице,
безвъзмездната доставка на услуги от областта на икономическата му дейност за свързаната с упражняването на властнически правомощия област на дейност не подлежи на облагане съгласно член 6, параграф 2, буква б) от Шеста директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form