Предстои добавяне/Няма информация
Няма информация за държавата на произход на преюдициалното запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
Неизпълнение на задължението за осигуряване на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза, поради тълкуването на Конституцията на Република Полша, дадено от Конституционния съд в решенията му от 14 юли 2021 г. и 7 октомври 2021 г.
Неизпълнение на задълженията, произтичащи от общите принципи на автономия, предимство, ефективност и еднакво прилагане на правото на Съюза, както и незачитане на обвързващото действие на решенията на Съда, поради тълкуването на Конституцията на Република Полша, дадено от Конституционния съд в решенията му от 14 юли 2021 г. и 7 октомври 2021 г.
Неизпълнение на задължението за осигуряване на независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, поради нарушения в процедурите по назначаване на трима от членовете и на председателя на Конституционния съд, и съответно неизпълнение на задълженията по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Може ли по смисъла на член 2, буква ж) от Регламент [№ 261/2004] бордната карта на пътника да представлява друго доказателство, потвърждаващо, че резервацията е приета и регистрирана от въздушния превозвач или туроператора?
Трябва ли да се счита, че по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) от Регламент № 261/2004 пътниците, които притежават бордна карта за съответния полет, имат потвърдена резервация за този полет, когато не е доказано наличието на конкретно извънредно обстоятелство?
По смисъла на член 3, параграф 3 от Регламент № 261/2004 носи ли пътникът тежестта да докаже, че е платил за полета, или обратното, за да избегне отговорността, превозвачът би трябвало да докаже, че пътникът е пътувал безплатно или по намалена тарифа?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че когато пътник е закупил пакетно туристическо пътуване от туроператор и последният е платил полета на превозвача, този полет се счита за платен?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че когато трето лице закупува от името на пътниците пакетно туристическо пътуване, в чиито рамки туроператорът заплаща на чартърния превозвач възнаграждение при пазарни условия, пътниците в главното производство не са „пътници, пътуващи по намалена тарифа“, независимо от разплащането между третото лице и тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
Грешка при прилагане на правото при тълкуването на Регламент № 806/2014 и на Регламент за изпълнение 2015/81
Липса на мотиви
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) В съответствие ли е с членове 72 и 80 от Директивата за ДДС при прилагането на националните разпоредби относно преизчисляването на данъчната основа, когато дружество майка предоставя на своите дъщерни дружества услуги от вида на разглежданите в настоящото дело, тези услуги винаги да се считат за уникални услуги, чиято пазарна стойност не може да бъде определена чрез сравнение като предвиденото в член 72, първа алинея?
2) В съответствие ли е с членове 72 и 80 от Директивата за ДДС при прилагането на националните разпоредби относно преизчисляването на данъчната основа да се приеме, че всички разходи на дружеството майка, включително разходите за набиране на капитал и разходите на акционерите, представляват разходите, които дружеството е направило при предоставяне на услуги на своите дъщерни дружества, когато единствената дейност на дружеството майка се състои в активното управление на своите дъщерни дружества и когато дружеството майка е приспаднало целия ДДС по получени доставки, платен при извършените от него придобивания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли за целите на прилагането на материалноправните разпоредби на Регламент 2015/751 член 2, точка 11 от този регламент да се тълкува в смисъл, че общата нетна сума на плащанията, отстъпките или стимулите, получени от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки от тристранна платежна картова схема във връзка с платежни операции, свързани с карти, или със свързани с тях дейности, трябва да се разглежда като нетна компенсация, дори ако самият този партньор не е издател?
2) Трябва ли член 4 от Регламент 2015/751 във връзка с член 2, точка 10, второ изречение от този регламент да се тълкува в смисъл, че нетната компенсация попада пряко в обхвата на [този] член 4?
3) Трябва ли член 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че се отнася и за възнаграждения, включително нетни компенсации, получени от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки от платежната картова схема, ако този партньор не е издател?
4) а) Трябва ли член 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че възнаграждение, включително нетна компенсация, получено от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки във връзка с платежни операции или със свързани с тях дейности, има равностоен на обменната такса предмет, ако това възнаграждение има за цел да разшири дейностите по платежната картова схема?
б) Трябва ли член 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че възнаграждение, включително нетна компенсация, получено от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки във връзка с платежни операции или със свързани с тях дейности, има равностоен на обменната такса ефект, ако това възнаграждение води до разширяване на дейностите по платежната картова схема?
в) Ако отговорът на [четвъртия въпрос, букви a) и б)] е отрицателен, възниква въпросът въз основа на какви критерии и/или фактори следва да се прецени дали възнаграждение, включително нетна компенсация, получено от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки във връзка с платежни операции или със свързани с тях дейности, има равностоен на обменна такса предмет или ефект?
5) Трябва ли член 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на член 4 от този регламент е достатъчно възнаграждението да има равностоен на обменната такса предмет, за да се счита за част от нея?
6) Трябва ли член 2, точка 11 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че такса за обслужване на търговец, платена на тристранна платежна картова схема от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки, може да бъде приспадната от получени от него плащания, отстъпки или стимули от платежната картова схема във връзка с платежни операции, свързани с карти, или със свързани с тях дейности?
7) а) Трябва ли член 2, точка 11 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че от общата сума, получена от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки от платежната картова схема, могат да бъдат приспаднати не само неговите финансови компенсации, но и разходите или икономическият еквивалент на предоставена от такъв партньор услуга?
б) Ако отговорът на [седмия въпрос, буква a)] е утвърдителен: въз основа на какви критерии трябва да се определи тази стойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Може ли повдигнатият във въпрос молба въпрос да се счита за от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза въз основа само на общи доводи или позоваване на евентуално противоречие с практиката на Съда или Общия съд?
Изисква ли се конкретно обосноваване на значението на въпроса за правото на Съюза, за да се допусне обжалване при режима на предварително допускане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Има ли значение член 6 от [Директивата за процедурите] за отговора на въпроса от коя дата следва да влезе в сила разрешението за пребиваване?
2) При утвърдителен отговор трябва ли член 6 от Директивата за процедурите да се тълкува в смисъл, че датата на влизане в сила на разрешението за пребиваване се определя от датата, на която молбата за международна закрила:
– е подадена (член 6, параграф 1, първа алинея от Директивата за процедурите) или
– е регистрирана (член 6, параграф 1, първа алинея и параграф 5 от Директивата за процедурите), или
– е (формално) внесена (член 6, параграфи 2, 3 и 4 от Директивата за процедурите)?
3) Ако подаването на молбата не е от определящо значение за датата на влизане в сила на разрешението за пребиваване, как това се съвместява с член 13 от Директивата относно определянето, разглеждан във връзка със съображение 21 от същата директива, като се има предвид, че признаването на статута на бежанец е декларативен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е Комисията да предяви иск за неизпълнение на задължения, когато в мотивираното становище се твърди частично, а в исковата молба — пълно неизпълнение на задълженията за транспониране на директива?
Следва ли да се приеме, че Чешката република е изпълнила задълженията си по транспониране на Директива 2019/1937, като е съобщила съществуващи национални разпоредби и административни практики, които не съдържат изрично позоваване на директивата?
Съобразен ли е с принципа на пропорционалност автоматичният подход на Комисията за определяне на коефициент за тежест при изчисляване на еднократно платима сума по член 260, параграф 3 ДФЕС, когато е налице частично, а не пълно неизпълнение на задълженията за транспониране?
Допустимо ли е при определяне на платежоспособността на държава членка за целите на имуществените санкции да се използва демографски критерий (население) наред с БВП при изчисляване на фактора „n“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Явява ли се легитимното желание на страните за бързо установяване на правата им основание за прилагане на ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Могат ли икономическите интереси на кредитора или длъжника да оправдаят необходимостта от ускорено производство?
Налага ли естеството на преюдициалното запитване разглеждането му в съкратени срокове по реда на ускорена процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.