всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Предстои добавяне/Няма информация

Няма информация за държавата на произход на преюдициалното запитване

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Допуска ли член 41, параграф 8 от Директива 2009/73 национална правна уредба, която не задължава регулаторния орган при изчисляване на тарифи или установяване на методики да обосновава начина, по който се гарантира, че операторите на газопреносни и газоразпределителни системи разполагат с подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности?
2) В съответствие ли е с член 41, параграф 8 от Директива 2009/73 тълкуване на национална правна уредба в смисъл, че предоставянето на подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности, е гарантирано, когато заплащаните от потребителите тарифи покриват само икономически обоснованите разходи за обществената услуга и е осигурена възвръщаемост, поне в минимален размер?
3) В съответствие ли е с целите, посочени в член 41, параграф 8 от Директива 2009/73, национална правна уредба, която при установяване на „подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план“, както и на стимули „за насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности“, не предвижда съобразяване с установените принципи в сферата на финансите за определяне на среднопретеглената норма на възвръщаемост на капитала, които вземат предвид сравними предприятия, извършващи дейност на свободния пазар?
4) Трябва ли регулаторният орган при тълкуване на понятията „подобаваща възвръщаемост на инвестициите“ по смисъла на член 13 от Регламент [№ 715/2009] и „стимули за инвестиции“ по смисъла на член 41 от Директива 2009/73 да се ръководи от понятието за „средна норма на възвръщаемост на капитала“ [среднопретеглена цена на капитала (WACC)], възприето в сферата на финансите, както и от методиката, която се използва за нейното определяне?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да се разграничи от използваната в сферата на финансите методика за определяне на среднопретеглената цена на капитала и да коригира същата, както счете за уместно?
6) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала по такъв начин, че при нейното изчисляване да се взема предвид премия за размер, основана на разходите по заеми на останалите предприятия в икономиката на държавата членка?
7) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала така, че да не се налага операторите на газопреносни системи или на системи за съхранение на природен газ да бъдат компенсирани за ръста на инфлацията през предходния тарифен период?
8) При утвърдителен отговор на петия въпрос и в случай че системният оператор не е съгласен с предложения от регулаторния орган размер на среднопретеглената цена на капитала или с елементите, на които се основава, трябва ли регулаторният орган при определяне на среднопретеглената цена на капитала WACC да се обърне към трета независима страна за оценката на подобаващия размер на същата?
9) Противоречи ли на целите, определени в член 41, параграф 8 от Директива 2009/73, процедура за определяне на тарифите, при която среднопретеглената цена на капитала се определя от регулаторния орган, а операторът на системата за пренос или съхранение на природен газ няма право да коригира това изчисление в зависимост от индивидуалните показатели на предприятието на мрежовия оператор?
10) Трябва ли член 1, [първа алинея], буква б), във връзка с втора алинея от същия член от Регламент [№ 715/2009] да се тълкува в смисъл, че съображения 7 и 8 и член 13, параграф 1 от този регламент са приложими за съоръженията за съхранение на природен газ и за определяните от регулаторния орган тарифи, ако достъпът до съоръженията за съхранение на втечнен природен газ е регулиран?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) 3 април 2025 година(*) „ Неизпълнение на задължения от държава членка — Защита на потребителите — Директива 2009/54/ЕО — Член 8, параграф 2 — Забрана за предлагане на пазара на натурална минерална вода и на изворна вода от един и същ извор под повече от едно търговско описание — Член 7, параграф 2, буква б) — Член 9, параграф 4, буква в) — Изисквания за етикетирането — Задължителна информация — Име на извора — Неправилно транспониране “ По дело C‑462/23 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 24 юли 2023 г., Европейска комисия, представлявана от Н. Николова и B. Rous Demiri, ищец, срещу Република България, представлявана от Цв. Митова, С. Русева и Р. Стоянов, ответник, СЪДЪТ (шести състав), състоящ се от: T. von Danwitz, заместник-председател на Съда, изпълняващ функцията на председател на шести състав, A. Kumin и I. Ziemele (докладчик), съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. С исковата си молба Европейската комисия моли Съда да установи, че: – като не е забранила предлагането на пазара на натурална минерална вода и изворна вода от един и същ извор под повече от едно търговско описание, – като не е изискала върху етикетите на натуралните минерални води и изворните води да бъде обозначено името на извора, и – като ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

Препятства ли член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение [2008/909] във връзка с член 25 от това рамково решение, както и във връзка с член 4, точка 1 и член 5, точка 3 от Рамково решение [2002/584], възможността държава членка, която е приложила член 7, параграф 4 от Рамково решение [2008/909], да имплементира първата от посочените разпоредби по такъв начин, че след като изпълняващият съдебен орган е дал — под условие за предоставяне на гаранция за връщане — съгласие за предаване на издаващата държава членка с цел наказателно преследване по смисъла на член 2, параграф 4 от Рамково решение [2002/584] за деяние, което не е наказуемо съгласно правото на изпълняващата държава членка, но по отношение на което изпълняващият съдебен орган изрично се е въздържал от отказ от предаване на това основание, други органи на изпълняващата държава членка (в качеството ѝ на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение) трябва или могат да откажат признаването и изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено в издаващата държава членка за това деяние, на основание липса на наказуемост съгласно правото на изпълняващата държава членка (в качеството ѝ на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение) и следователно трябва или могат да откажат и предоставената гаранция за връщане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

Нарушение на принципа на пропорционалност и на относимите разпоредби от регулаторната рамка на Съюза за електронните съобщения чрез отказа за продължаване на правото на Klubrádió да предоставя медийни услуги (решение за отказ № 830/2020) и чрез приложимото национално законодателство.
Нарушение на принципа на недопускане на дискриминация и на принципа на равно третиране при отказа за продължаване на правото на Klubrádió да предоставя медийни услуги.
Нарушение на задължението за своевременно произнасяне по заявленията за продължаване на правото на ползване на радиочестоти, предвидено в член 5, параграф 3 от Директивата за разрешение.
Нарушение на принципите на прозрачност и пропорционалност при конкурсната процедура за предоставяне на права за ползване на радиочестоти, поради използване на непропорционални и непрозрачни критерии за недействителност на конкурсното предложение на Klubrádió (решение за обявяване на недействителност № 180/2021).
Нарушение на принципа на равно третиране и на принципа на пропорционалност чрез националното законодателство относно сключването на временен административен договор за използване на радиочестоти.
Нарушение на член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно свободата и плурализма на медиите.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

Съществува ли тясна връзка по смисъла на член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“ между: i) иск, от една страна, срещу главен ответник, който не е адресат на отнасящото се до картела решение на Комисията (C‑672/23) или на националния орган за защита на конкуренцията (С‑673/23), но от който се търси отговорност по низходяща (C‑672/23) или възходяща (С‑673/23) линия за установено нарушение на забраната на картелите в правото на Съюза в качеството на субект, за който се твърди, че е част от предприятие по смисъла на конкурентното право на Съюза (наричано по-нататък „предприятие“), и ii) иск, от друга страна, срещу (А) съответник, който е адресат на същото решение, и/или (Б) съответник, който не е адресат на решението и за който се твърди, че в качеството на правен субект е част от предприятие, което според това решение носи публичноправна отговорност за нарушението на забраната на картелите в правото на Съюза
Има ли значение в това отношение а) дали главният ответник, от който се търси отговорност по низходяща (C‑672/23) или възходяща (С‑673/23) линия, през периода на съществуване на картела само притежава и управлява дялове; б) при утвърдителен отговор на въпрос 4а, дали главният ответник, от който се търси отговорност по низходяща (C‑672/23) или възходяща (С‑673/23) линия, е участвал в производството, дистрибуцията, продажбата и/или доставката на обхванати от картела продукти и/или в предоставянето на обхванати от картела услуги; в) (С‑673/23) дали главният ответник е установен в държавата членка, в която националният орган за защита на конкуренцията е установил на националния пазар (само) едно нарушение на забраната на картелите в правото на Съюза; в) (C‑672/23) /г) (С‑673/23) дали съответникът, адресат на решението, е определен в същото като: i) действителен участник в картела в смисъл, че действително е участвал в споразумението(ята), за което(които) е установено, че нарушава(т) правилата на конкуренцията, и/или в съгласуваните практики, или ii) правен субект, който е част от предприятието, което носи публичноправна отговорност за нарушението на забраната на картелите в правото на Съюза; г) (C‑672/23) /д) (С‑673/23) дали съответникът, който не е адресат на решението, действително е произвеждал, разпространявал, продавал и/или доставял обхванатите от картела продукти и/или действително е предоставял обхванатите от картела услуги; д) (C‑672/23) /е) (C‑673/23) дали главният ответник и съответникът са част от едно и също предприятие, или не; е) (C‑672/23) /ж) (С‑673/23) дали ищците са закупували продукти пряко или непряко от главния ответник и/или от съответника и/или са получавали услуги пряко или непряко от тях?
Има ли значение за отговора на въпрос 1а дали е предвидима, или не възможността срещу съответния съответник да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на главния ответник съд
При утвърдителен отговор: представлява ли тази предвидимост отделен критерий при прилагането на член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“
Налице ли е по принцип такава предвидимост с оглед на решение Sumal от 6 октомври 2021 г. (C‑882/19, EU:C:2021:800)
Доколко от обстоятелствата, посочени в букви а)—е) (С‑672/23)/(букви а)—ж) (С‑673/23) от въпрос 1а, в конкретния случай е предвидима възможността срещу съответника да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на главния ответник съд?
Следва ли при определянето на компетентността да се вземе предвид и евентуалният успех на иска срещу главния ответник
При утвърдителен отговор: достатъчно ли е при тази преценка да не може да се изключи a priori възможността искът да бъде уважен?
Включва ли предвиденото в правото на Съюза право на всяко лице на обезщетение за вреди от установено нарушение на забраната на картелите в правото на Съюза и правото да претендира вреди, настъпили извън ЕИП?
Трябва или може да се приложи признатата в конкурентното право презумпция за упражняване на решаващо влияние на (глобените) дружества майки върху икономическата дейност на дъщерните дружества („презумпция Akzo“) по (гражданскоправни) дела за вреди от картел?
Отговаря ли междинен холдинг, който само управлява и притежава дялове, на втория критерий Sumal (извършване на икономическа дейност, която има конкретна връзка с предмета на нарушението, за което носи отговорност дружеството майка)?
При прилагането на член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“ могат ли различни, установени в една и съща държава членка ответници (заедно) да бъдат главен ответник?
Определя ли член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“ пряко и непосредствено местно компетентния съд, като изключва прилагането на националното право?
При отрицателен отговор на въпрос 4а — от което следва, че може да има само един главен ответник — и при утвърдителен отговор на въпрос 4б — от което следва, че член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“ определя непосредствено местно компетентния съд, като изключва прилагането на националното право: съществува ли възможност при прилагане на член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“ за вътрешно изпращане на делото на съда по местоживеенето на ответника в същата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че определение на съдебен орган за прекратяване на наказателното производство, постановено в договаряща държава, което подлежи на обжалване, прието е след задълбочено разследване на делото и възпрепятства продължаването на производството, освен ако са налице нови уличаващи факти и/или обстоятелства, следва да се квалифицира като окончателно решение за целите на тази разпоредба дори когато за договарящата държава, в която е постановено определението за прекратяване на производството, то не се ползва от всички последици на решение, имащо пълна сила на пресъдено нещо?
Трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че при влязло в сила определение за прекратяване на наказателното производство, което може да осигури предвидената в този текст закрила ne bis in idem, за „осъдено“ лице трябва да се счита всяко заподозряно в хода на разследването лице, чиито действия или бездействия са били разследвани, дори когато във фазата на разследването срещу това лице формално не е било извършено действие на наказателно преследване или принуда?
Трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че е налице идентичност между, от една страна, физически лица, чиито действия са извършени при упражняване на корпоративните им функции в полза и за сметка на юридическото лице, което представляват, и от друга страна, самото юридическо лице, която идентичност забранява всякакво наказателно преследване срещу юридическо лице в една договаряща държава, ако неговите законни представители вече са били „осъдени“ по смисъла на правото на Съюза в друга договаряща държава, въпреки че срещу самото юридическо лице никога не е било възбуждано наказателно преследване в последната?
Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че юридическото лице следва да се ползва от закрилата на принципа ne bis in idem, включително когато в договарящата държава, в която е постановено окончателното решение, юридическото лице във всички случаи не е подлежало на наказателно преследване, било защото наказателната отговорност на юридическото лице не съществува в тази държава, било защото наказателната отговорност на юридическото лице може да бъде ангажирана само за престъпления, които не могат да бъдат изведени от деянията, предмет на наказателното преследване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Какви са изискванията към искането за допускане на обжалване, за да може да се приеме, че жалбата повдига въпрос от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
В какви случаи липсата на конкретни и точни основания и мотиви в искането за допускане на обжалване води до недопускане на жалбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Какви са изискванията към искането за допускане на обжалване пред Съда, за да се приеме, че жалбата повдига въпрос от значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
В каква степен пропускът да се посочат ясно и конкретно основанията, правните въпроси и съществените причини за тяхното значение води до недопускане на обжалването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Кой орган е компетентен да се произнесе по съдебните разноски между страните в главното производство при прекратяване на производството пред Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите за становища, направени от лица, различни от страните по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Какви са правните последици при оттегляне на жалбата от жалбоподателите преди връчването ѝ на другата страна и преди последната да е направила разноски?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form