всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Нидерландия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия

Дело C-116/01: SITA, Съдебно решение от 3 април 2003 г.

Следва ли Директива 75/442/ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска процес за третиране на отпадъци, при който се извършват повече от една операция, както е описано по-горе, да бъде оценяван като цяло?
Ако е така, представлява ли разглежданият процес оползотворяване по смисъла на R1, R3 и R5 от приложение IIB към Директивата, ако води до пълно използване на отпадъците, използвани в него?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, има ли значение степента (изразена като калорична стойност), до която отпадъците допринасят за процеса на изгаряне, или степента (изразена като количество повторно използван материал), до която пепелните остатъци от тези отпадъци допринасят за производствения процес, по отношение на класифицирането на всяка отделна операция като оползотворяване или обезвреждане (съответно R1, R3 и R5, и D10)?
Ако е така, въз основа на какви критерии следва да се прецени дали приносът е достатъчен за класифициране като оползотворяване
При липса на общностни критерии в това отношение, възможно ли е да се прилагат национални критерии?
Ако една операция трябва да бъде класифицирана като оползотворяване, а друга операция като обезвреждане, как следва да се разглежда процесът като цяло?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-283/01: Shield Mark, Заключение от 3 април 2003 г.

1(a) Трябва ли член 2 от Директивата да се тълкува в смисъл, че изключва възможността звуци или шумове да бъдат считани за търговски марки?
1(b) Ако отговорът на въпрос 1(a) е отрицателен, изисква ли системата, установена с Директивата, звуците или шумовете да могат да бъдат считани за търговски марки?
2(a) Ако отговорът на въпрос 1(a) е отрицателен, какви изисквания поставя Директивата по отношение на звуковите марки във връзка с позоваването в член 2 на необходимостта знакът да може да бъде графично представен и, във връзка с това, по отношение на начина, по който трябва да се извършва регистрацията на такава търговска марка?
2(b) По-специално, изпълнени ли са изискванията, посочени в (a), ако звукът или шумът е регистриран в една от следните форми:
– музикални ноти;
– писмено описание под формата на ономатопея;
– писмено описание в друга форма;
– графично представяне като сонограма;
– звуков запис, приложен към регистрационния формуляр;
– цифров запис, достъпен чрез интернет;
– комбинация от тези методи;
– друга форма и, ако да, коя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-361/01: Kik/СХВП, Заключение от 20 март 2003 г.

Първо, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при тълкуването на член 115 от Регламент № 40/94, като не е взел предвид втората изречение на член 115, параграф 4.
Второ, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка, като е отхвърлил довода, че езиковият режим, установен с член 115 от Регламента, е незаконосъобразен.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-156/00: Нидерландия/Комисия, Съдебно решение от 13 март 2003 г.

Компетентна ли е Европейската комисия да се произнася по искания за опрощаване на компенсаторни лихви, начислени върху дължимите вносни мита, съгласно член 589 от Регламент № 2454/93?
Допустимо ли е Европейската комисия да обяви за недопустимо искане за опрощаване на вносни мита поради изтичане на тригодишния срок за съобщаване на дълга по член 221, параграф 3 от Митническия кодекс?
Правилно ли е Комисията да приеме, че е налице явна небрежност от страна на длъжника при прилагането на режима на еквивалентност и да откаже опрощаване на вносни мита по член 239 от Митническия кодекс, включително с оглед на принципа на пропорционалност и изискването за мотивиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-40/01: Ansul, Съдебно решение от 11 март 2003 г.

Следва ли изразът „реално използване“ по смисъла на член 12 от Директива 89/104 да се тълкува по начина, изложен в точка 3.4 по-горе [а именно по начина, изложен в точка 21 от настоящото решение относно нормалното използване на марка по смисъла на UBL] и ако отговорът е отрицателен, въз основа на кой (друг) критерий трябва да се определи значението на „реално използване“?
Може ли да има „реално използване“ по смисъла на горното и когато под марката не се търгуват нови стоки, а се извършват други дейности, както е посочено в букви (v) и (vi) от точка 3.1 по-горе [а именно дейностите, извършвани от Ansul от 1989 до 1994 г., описани в точка 11 от настоящото решение]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-311/01: Комисия/Нидерландия, Заключение от 27 февруари 2003 г.

Нарушение на задълженията по член 69 и член 71 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, като се отказва на напълно безработни гранични работници възможността да търсят работа в друга държава членка при запазване на правото на обезщетения за безработица съгласно условията на член 69 от Регламента.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-307/00: Oliehandel Koeweit и др., Определение от 27 февруари 2003 г.

Включват ли операциите по рециклиране или възстановяване на метали и неорганични материали по точки R4 и R5 от Приложение IIB към Директива 75/442 и повторната употреба по смисъла на член 3, параграф 1, буква б), подточка i) от същата директива, и необходими ли са обработка на веществото, многократна употреба или последващо възстановяване за квалифициране като оползотворяване?
Кои критерии са определящи при квалифицирането на операция по третиране на отпадъци като обезвреждане или оползотворяване и възможно ли е едновременна класификация?
Има ли приоритет между класификациите, извършени от компетентните органи на изпращащата и на приемащата държава членка относно дадена операция по третиране на отпадъци?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-245/00: SENA, Съдебно решение от 6 февруари 2003 г.

Явява ли се понятието „справедливо възнаграждение“, използвано в член 8, параграф 2 от Директива 92/100, понятие от правото на Общността, което трябва да се тълкува и прилага по един и същ начин във всички държави членки на Европейската общност?
Ако да:
а) Какви са критериите за определяне на размера на такова справедливо възнаграждение?
б) Следва ли да се вземат предвид нивата на възнаграждение, които са били договорени или обичайни между съответните организации преди влизането в сила на директивата в съответната държава членка?
в) Трябва ли или може ли да се вземат предвид очакванията на заинтересованите лица към момента на приемане на националното законодателство за прилагане на директивата относно размера на възнаграждението?
г) Следва ли да се вземат предвид нивата на възнаграждение за излъчвания, плащани по авторското право за музика от излъчващите организации?
д) Трябва ли възнаграждението да се свързва с потенциалния брой слушатели или зрители, или с действителния брой, или частично с едните и частично с другите и ако да, в каква пропорция?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, означава ли това, че държавите членки са напълно свободни да определят критериите за определяне на справедливото възнаграждение
Или тази свобода е подчинена на определени ограничения и ако да, какви са тези ограничения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-167/01: Inspire Art, Заключение от 30 януари 2003 г.

1) Следва ли (новият) член 43 във връзка с член 48 от Договора за създаване на Европейската общност да се тълкува в смисъл, че не допуска Нидерландия, въз основа на Wet op de formeel buitenlandse vennootschappen от 17 декември 1997 г., да поставя допълнителни условия, като тези, предвидени в членове 2—5 от този закон, за учредяването в Нидерландия на клон на дружество, което е учредено в Обединеното кралство единствено с цел да се възползва от предимствата, които това предоставя в сравнение с учредяване по нидерландското право, като се има предвид, че нидерландското право предвижда по-строги правила от тези, които се прилагат в Обединеното кралство за учредяване на дружества и за внасяне на капитал, и като се има предвид, че нидерландското право извежда тази цел от факта, че дружеството осъществява дейността си изцяло или почти изцяло в Нидерландия и освен това няма никаква реална връзка с държавата, по чието право е учредено?
2) Ако, при правилно тълкуване на тези разпоредби на Договора, се приеме, че разпоредбите на Wet op de formeel buitenlandse vennootschappen са несъвместими с тях, следва ли член 46 от Договора да се тълкува в смисъл, че посочените членове 43 и 48 не засягат приложимостта на нидерландските правила, предвидени в този закон, на основание че съответните разпоредби са оправдани по съображенията, изложени от нидерландския законодател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-441/01: Комисия/Нидерландия, Заключение от 16 януари 2003 г.

Неправилно транспониране на член 7, параграф 3 от Директива 89/391/ЕИО, като в националното законодателство се предвижда, че работодателите могат безразборно да избират между организиране на дейностите по защита и превенция на професионалните рискове в рамките на предприятието и възлагане на външна служба за осъществяване на тази дейност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18788899091183 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form