Нидерландия

1a. Следва ли думите „план или проект“ по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се тълкуват така, че обхващат и дейност, която се извършва от много години, но за която по принцип всяка година се издава разрешение за ограничен период, като при всяко издаване се извършва нова преценка дали и ако да, в кои части на района тази дейност може да се извършва?
1b. Ако отговорът на въпрос 1a е отрицателен, следва ли съответната дейност да се счита за „план или проект“, ако интензивността на тази дейност се е увеличила през годините или увеличаването ѝ е възможно по силата на разрешенията?
2a. Ако отговорът на въпрос 1 е, че има „план или проект“ по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, следва ли член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се счита за специално приложение на правилата по член 6, параграф 2 или за разпоредба със самостоятелна, независима цел, в смисъл например, че: (i) член 6, параграф 2 се отнася до съществуващо използване, а член 6, параграф 3 – до нови планове или проекти, или (ii) член 6, параграф 2 се отнася до мерки за управление, а член 6, параграф 3 – до други решения, или (iii) член 6, параграф 3 се отнася до планове или проекти, а член 6, параграф 2 – до други дейности?
2b. Ако член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията следва да се счита за специално приложение на правилата по член 6, параграф 2, могат ли двете алинеи да се прилагат кумулативно?
3a. Следва ли член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се тълкува така, че има „план или проект“, когато дадена дейност е вероятно да има въздействие върху съответния обект (и тогава трябва да се извърши „подходяща оценка“, за да се установи дали въздействието е „значително“), или тази разпоредба означава, че „подходяща оценка“ трябва да се извърши само когато има (достатъчна) вероятност „план или проект“ да има значително въздействие?
3b. Въз основа на какви критерии следва да се определи дали план или проект по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, който не е пряко свързан с или необходим за управлението на обекта, е вероятно да има значително въздействие върху него, самостоятелно или в комбинация с други планове или проекти?
4a. При прилагането на член 6 от Директивата за местообитанията, въз основа на какви критерии следва да се определи дали има „подходящи мерки“ по смисъла на член 6, параграф 2 или „подходяща оценка“ по смисъла на член 6, параграф 3, във връзка със сигурността, необходима преди одобряването на план или проект?
4b. Имат ли термините „подходящи мерки“ или „подходяща оценка“ самостоятелно значение или при тяхната преценка следва да се вземе предвид и член 174, параграф 2 ЕО и по-специално принципът на предпазливостта, посочен в него?
4c. Ако трябва да се вземе предвид принципът на предпазливостта, посочен в член 174, параграф 2 ЕО, означава ли това, че дадена дейност, като разглеждания улов на миди, може да бъде разрешена, когато няма явни съмнения относно липсата на възможно значително въздействие, или това е допустимо само когато няма съмнения относно липсата на такова въздействие или когато липсата може да бъде установена?
5. Имат ли член 6, параграф 2 или член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията пряко действие в смисъл, че лицата могат да се позовават на тях пред националните съдилища и тези съдилища трябва да осигурят защитата, предоставяна на лицата от прякото действие на правото на Общността, както е постановено inter alia в дело C-312/93 Peterbroeck?