Нидерландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия
Дело C-189/03: Комисия/Нидерландия, Заключение от 22 юни 2004 г.
Несъвместимост с правото на свободно предоставяне на услуги на изискването частните охранителни фирми и детективски агенции да получат разрешение
Несъвместимост на изискването за разрешение за управителния персонал на частните охранителни фирми със свободата на предоставяне на услуги
Несъвместимост на изискването за притежаване на удостоверение за самоличност от персонала на частните охранителни фирми и детективски агенции със свободата на предоставяне на услуги
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-13/03: Комисия/Tetra Laval, Заключение от 25 май 2004 г.
Невалидност на решението за разделяне на предприятията поради невалидност на решението за обявяване на концентрацията за несъвместима с общия пазар.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-113/02: Комисия/Нидерландия, Заключение от 6 май 2004 г.
Критериите, прилагани от Нидерландия за определяне кога да се възрази срещу трансфер на отпадъци за оползотворяване, са несъвместими с член 7, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 259/93.
Критериите, прилагани от Нидерландия за определяне дали изгарянето на отпадъци представлява обезвреждане или оползотворяване, са несъвместими с член 1, букви е) и ж) от Директива 75/442/ЕИО.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-345/02: Pearle и др., Заключение от 11 март 2004 г.
1) Следва ли схема като разглежданата, при която се налагат налози за финансиране на колективни рекламни кампании, да се счита за (част от мярка за) помощ по смисъла на член 92, параграф 1 от Договора за ЕО и трябва ли плановете за нейното прилагане да бъдат нотифицирани на Комисията по член 93, параграф 3 от Договора за ЕО
Това отнася ли се само до ползата, произтичаща от схемата, под формата на организиране и предоставяне на колективни рекламни кампании, или се отнася и до начина на финансиране, като например подзаконов акт, въвеждащ налози и/или решенията за налагане на налози въз основа на него
Има ли значение дали колективните рекламни кампании се предлагат на (предприятия в) същия стопански сектор, върху който се налагат разглежданите решения за налози
Ако да, какво е значението
Има ли значение в тази връзка дали разходите, направени от публичния орган, са напълно компенсирани от целевите налози, дължими от предприятията, ползващи се от услугата, така че ползата не струва нищо на публичните органи
Има ли значение в тази връзка дали ползата от колективните рекламни кампании е разпределена повече или по-малко равномерно в съответния сектор и дали отделните обекти в бранша също се считат, като цяло, че са получили повече или по-малко еднаква полза или печалба от тези кампании?
2) Отнася ли се задължението за нотифициране по член 93, параграф 3 за всяка помощ или само за помощ, която отговаря на определението в член 92, параграф 1
За да избегне задължението си за нотифициране, има ли държавата членка свободна преценка да определи дали помощта отговаря на определението в член 92, параграф 1
Ако да, каква е степента на тази преценка
И до каква степен такава свободна преценка може да повлияе на задължението за нотифициране по член 93, параграф 3
Или задължението за нотифициране отпада само ако е извън разумно съмнение, че не е налице помощ?
3) Ако националният съд заключи, че е налице помощ по смисъла на член 92, параграф 1, трябва ли тогава да вземе предвид правилото „de minimis“, формулирано от Комисията в съобщение, публикувано в ОВ 1992 C 213 (и впоследствие в ОВ 1996 C 68), при преценката дали разглежданата мярка следва да се счита за помощ, която е трябвало да бъде нотифицирана на Комисията по член 93, параграф 3
Ако да, трябва ли това правило „de minimis“ да се прилага с обратна сила за помощ, предоставена преди публикуването на правилото, и как трябва да се прилага това правило „de minimis“ за помощ като годишни колективни рекламни кампании, които облагодетелстват цял бранш?
4) Следва ли от мотивите на решението по дело C-39/94 SFEI срещу La Poste [1996] ECR I-3547, за целите на практическото действие на член 93, параграф 3, че националният съд трябва да отмени както подзаконовите актове, така и решенията за налози, наложени въз основа на тези актове, и че този съд трябва да разпореди публичният орган да възстанови налозите, дори ако това е изключено от правилото, развито в нидерландската съдебна практика относно формалната правна сила на решенията за налози
Има ли значение в това отношение, че възстановяването на налозите на практика не премахва предимството, което секторът и отделните предприятия в бранша са получили чрез колективните рекламни кампании
Позволява ли правото на Общността възстановяването на целевия налог да не се извърши, изцяло или частично, ако, по мнение на националния съд, секторът или отделните предприятия биха се оказали в несправедливо предимство във връзка с обстоятелството, че полученото предимство в резултат на рекламните кампании не може да бъде върнато в натура?
5) В случай на неизпълнение на задължението за нотифициране на помощ по член 93, параграф 3, може ли публичен орган да се позове, за да избегне задължението за възстановяване на помощта, на посоченото по-горе правило за формалната правна сила на решението за налог, ако лицето, до което е адресирано това решение, не е знаело, към момента на приемане на решението и през периода, в който то е могло да бъде обжалвано по административен ред, че помощта, част от която е налогът, не е била нотифицирана
Може ли дадено лице да приеме в тази връзка, че органите са изпълнили задълженията си за нотифициране на помощ по член 93, параграф 3 от Договора за ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-174/02: Streekgewest, Заключение от 4 март 2004 г.
1. Може ли само лице, засегнато от нарушаване на трансграничната конкуренция в резултат на помощна мярка, да се позове на последното изречение на член 93 от Договора за ЕО (сега последното изречение на член 88 ЕО)?
2. Когато помощна мярка по смисъла на последното изречение на член 93 от Договора за ЕО (сега последното изречение на член 88 ЕО) се състои в освобождаване от данък (което следва да се тълкува и като намаление или облекчение на такъв данък), чиито приходи постъпват в държавния бюджет и не е предвидено спиране на освобождаването до приключване на процедурата по уведомяване, следва ли този данък да се счита за част от тази помощна мярка само поради факта, че облагането с данък на лицата, които не се ползват от освобождаването, е средството, чрез което се постига благоприятен ефект, така че докато прилагането на тази помощна мярка не е разрешено по посочената разпоредба, забраната, предвидена в нея, се прилага и спрямо (облагането с) този данък?
3. В случай че отговорът на предходния въпрос е отрицателен: Когато може да се установи връзка, както е описано в последното изречение на точка 3.4.3, между увеличението на определен данък, чиито приходи постъпват в държавния бюджет, и предложена помощна мярка по смисъла на последното изречение на член 93 от Договора за ЕО (сега последното изречение на член 88 ЕО), следва ли въвеждането на това увеличение да се счита за (начало на) прилагането на тази помощна мярка по смисъла на тази разпоредба
Ако отговорът на този въпрос зависи от интензивността на тази връзка, кои обстоятелства са от значение в това отношение?
4. Ако забраната за прилагане на помощната мярка се отнася и до данъка, означава ли окончателно решение на Комисията, с което помощната мярка се обявява за съвместима с общия пазар, че незаконосъобразността на данъка се коригира със задна дата?
5. Ако забраната за прилагане се отнася и до данъка, могат ли лицата, на които е наложен данъкът, да се противопоставят на този данък по съдебен ред, позовавайки се на прякото действие на член 93 от Договора за ЕО по отношение на цялата сума на данъка или само по отношение на част от него?
6. В последния случай произтичат ли от правото на Общността конкретни изисквания относно начина, по който трябва да се определи коя част от данъка попада под забраната в последното изречение на член 93 от Договора за ЕО?
1. Докато прилагането на помощна мярка не е разрешено по последното изречение на член 93 от Договора за ЕО (сега последното изречение на член 88 ЕО), прилага ли се забраната, предвидена в тази разпоредба, и към въвеждането на такса, чиито приходи по силата на съответния закон са предназначени частично за финансиране на тази мярка, независимо дали е налице нарушение на търговията между държавите членки, което може (отчасти) да се дължи на таксата като метод за финансиране на помощната мярка
Ако отговорът на този въпрос зависи от степента на връзката между таксата и помощната мярка или от момента, в който приходите от таксата действително се използват за помощната мярка, или от други обстоятелства, кои обстоятелства са от значение в това отношение?
2. Ако забраната за прилагане на помощната мярка се отнася и до предназначената такса, може ли лицето, на което е наложена таксата, като се позове на прякото действие на член 93, да се противопостави по съдебен ред на цялата сума, наложена му, или само на онази част, която съответства на частта от приходите, която се очаква да бъде изразходвана или действително е изразходвана през периода, в който прилагането на помощната мярка е било или е забранено по тази разпоредба?
3. Произтичат ли от правото на Общността конкретни изисквания относно метода за определяне на коя част от таксата попада под забраната, предвидена в последното изречение на член 93 от Договора за ЕО, в случай на такса, чиито приходи са предназначени за различни цели, за които има и други източници на финансиране освен таксата и които не всички попадат под член 93 от Договора за ЕО, когато в националната разпоредба, въвеждаща таксата, не е определена формула за разпределение
В такъв случай трябва ли частта от таксата, която може да бъде отнесена към финансирането на помощната мярка, попадаща под член 93 от Договора за ЕО, да се определя на прогнозна основа към момента на налагането на таксата или трябва да се основава на впоследствие налични данни относно общите приходи от таксата и действителните разходи за всяка от различните цели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/02: Panayotova и др., Заключение от 19 февруари 2004 г.
1. Трябва ли отговорът, даден от Съда на въпрос 4 в решението му от 27 ноември 2001 г. по дело C-257/99 Barkoci и Malik, да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с [релевантните разпоредби на Споразуменията за асоцииране с Република България, Полша и Словашката република] компетентният орган, при разглеждане на заявление, подадено в Нидерландия за разрешение за пребиваване с оглед установяване съгласно Споразумението за асоцииране, да се въздържа от разглеждане на съдържанието на заявлението единствено на основание, че заявителят не притежава разрешение за временно пребиваване
Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството, че съществените изисквания за влизане са ясно и явно изпълнени?
2. Има ли значение за целите на отговора на първия въпрос, и ако да — какво, дали лицето, което подава заявление за разрешение за пребиваване, пребивава законно в Нидерландия към момента на подаване на заявлението, независимо дали на основание, различно от разрешение за временно пребиваване, като например „свободния период“, посочен в член 8 от Vreemdelingenwet?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-363/99: Koninklijke KPN Nederland, Съдебно решение от 12 февруари 2004 г.
Трябва ли органът по регистрация на търговски марки, който съгласно Протокола от 2 декември 1992 г. за изменение на Единния закон на Бенелюкс за търговските марки (Trb. 1993, 12) е компетентен да преценява абсолютните основания за отказ за регистрация на търговска марка, предвидени в член 3 във връзка с член 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки (ОВ 1989 L 40, стр. 1), да вземе предвид не само знака, както е подаден в заявлението за регистрация, но и всички относими факти и обстоятелства, известни му, включително тези, за които е уведомен от заявителя (например факта, че преди заявлението заявителят вече е използвал знака широко като търговска марка за съответните продукти, или факта, че проучване показва, че използването на знака за стоките и/или услугите, посочени в заявлението, няма да бъде от такова естество, че да заблуди обществеността)?
Има ли отговорът на първия въпрос значение и за разглеждането от страна на органа по регистрация на търговски марки на въпроса дали възраженията му срещу регистрацията на заявлението са отстранени от заявителя, както и за решението му да откаже регистрация изцяло или частично, както е предвидено в член 6a, параграф 4 от Единния закон на Бенелюкс за търговските марки?
Има ли отговорът на първия въпрос значение и за съдебния контрол, на който се позовава член 6b от Единния закон на Бенелюкс за търговските марки?
Влияе ли фактът, че търговска марка е регистрирана в държава членка за определени стоки или услуги, върху разглеждането от страна на органа по регистрация на търговски марки в друга държава членка на заявление за регистрация на подобна марка за стоки или услуги, подобни на тези, за които първата марка е била регистрирана?
Пречи ли член 3, буква в) от Директива 89/104 регистрацията на търговска марка, която се състои изключително от знаци или указания, които могат да служат в търговията за обозначаване на характеристиките на стоките или услугите, за които се иска регистрация, и това ли е случаят дори когато има по-обичайни знаци или указания за обозначаване на същите характеристики и независимо от броя на конкурентите, които могат да имат интерес да използват знаците или указанията, от които се състои марката
Когато приложимото национално право предвижда, че изключителното право, предоставено чрез регистрация от компетентен орган в район, в който съществуват няколко официално признати езика, на словна марка, изразена на един от тези езици, се разпростира автоматично върху превода ѝ на другите езици, трябва ли органът да провери по отношение на всеки от тези преводи дали марката действително се състои изключително от знаци или указания, които могат да служат в търговията за обозначаване на характеристиките на тези стоки или услуги?
Следва ли член 3 от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че марка, която е описателна за характеристиките на определени стоки или услуги, но не и за тези на други стоки или услуги по смисъла на член 3, буква в) от директивата, не може да се счита за непременно притежаваща отличителен характер по отношение на тези други стоки или услуги по смисъла на буква б) от разпоредбата
Има ли значение, че марката е описателна за характеристиките на определени стоки или услуги по член 3, буква в) от директивата, при преценката дали същата марка има отличителен характер по отношение на други стоки или услуги по смисъла на член 3, буква б) от директивата?
Следва ли член 3, буква в) от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че марка, състояща се от дума, съставена от елементи, всеки от които е описателен за характеристиките на стоките или услугите, за които се иска регистрация, сама по себе си е описателна за характеристиките на тези стоки или услуги по смисъла на тази разпоредба, освен ако няма осезаема разлика между думата и простата сума на нейните части: това предполага или че поради необичайния характер на комбинацията по отношение на стоките или услугите думата създава впечатление, което е достатъчно отдалечено от това, което произтича от простата комбинация от значенията, придавани от елементите, от които е съставена, така че думата е повече от сумата на нейните части, или че думата е станала част от всекидневния език и е придобила собствено значение, така че вече е независима от своите компоненти
В последния случай необходимо ли е да се провери дали дума, която е придобила собствено значение, не е сама по себе си описателна по смисъла на същата разпоредба
За целите на определяне дали основанието за отказ по член 3, буква в) от директивата се прилага за такава марка, има ли значение дали съществуват синоними, които могат да обозначават същите характеристики на стоките или услугите, посочени в заявлението за регистрация, или че характеристиките на стоките или услугите, които могат да бъдат предмет на описанието, са търговски съществени или само второстепенни?
Пречи ли Директива 89/104 на органа по регистрация на търговски марки да регистрира марка за определени стоки или услуги при условие, че те не притежават определена характеристика?
Несъвместима ли е с член 3 от Директива 89/104 практиката на органа по регистрация на търговски марки, която се съсредоточава единствено върху отказа за регистрация на явно недопустими марки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-236/02: Slob, Съдебно решение от 12 февруари 2004 г.
Може ли от член 7, буква (f) от Регламент (ЕИО) № 536/93 да се заключи, че производителят е длъжен да води счетоводство, в което да се отразяват, наред с другото, наличността, производството, складирането, използването, преработката и унищожаването на мляко и/или млечни продукти в неговото стопанство, като тези счетоводни отчети също така трябва да съдържат декларации за количеството по месеци и по продукти на продадените мляко и/или млечни продукти, или тази разпоредба предвижда единствено задължение за отразяване на данните относно продажбите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/02: Комисия/Нидерландия, Заключение от 29 януари 2004 г.
Непълно и неправилно транспониране на член 6, параграф 1 от Директива 97/66/ЕО в националното право
Непълно транспониране на член 9, буква а) от Директива 97/66/ЕО в националното право
Непълно транспониране на член 6 от Директива 97/66/ЕО поради неиздаване на предвидените в член 11.5, параграф 3 от Закона за телекомуникациите изпълнителни разпоредби
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-253/01: Krüger, Определение от 29 януари 2004 г.
Противоречи ли на член 1 и параграф 2 от Директива 91/439 национално законодателство, което задължава установени на територията на държава членка носители на свидетелства за управление, издадени от друга държава членка, да обменят тези свидетелства с национално на основание, че не отговарят на срока на валидност, приложим в приемащата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.